Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 49

— Вие сте агент. — Търговски, правителствен? Не военен във всеки случай. — От кой вид?

— Е, това вече е информация, равностойна на вашето име.

Иван вметна:

— Ъ-ъ, Тедж, ако враговете ти вече знаят коя си, не виждам защо да държиш приятелите си на тъмно. Това струва ли ти се логично? На мен — не.

— Още не сте доказали, че сте наши приятели.

— Какво!? Аз съм го доказал! — възкликна Ворпатрил, после посочи с пръст Биърли. — За него може и да си права.

Тедж потри устните си с длан. Иван Ксав имаше известно основание.

— Може ли да му се вярва? — попита тя директно.

— Не, той е гадняр. — Ворпатрил се поколеба. — Но никога не би предал Бараяр. Ако тайната ви не представлява заплаха за империята, значи няма от какво да се страхувате, от Биърли де. Най-вероятно.

Биърли го стрелна с раздразнен поглед.

— Ти на чия страна си?

— А ти си известен с грешките си. Много добре си спомням как измъкнах и теб, и твоя графски братовчед от огъня на една такава грешка. Доста зрелищно беше. Но каза ли ми някой дори едно „благодаря“? Получих ли поне…

— Получи нова работа — прекъсна го Биърли.

По някаква причина това смълча Иван Ксав.

— Ха.

Биърли потърка врата си, вдигна глава и погледна Тедж с кротка усмивка, която беше в противоречие с напрежението в очите му.

— Добре тогава. Ще сключа сделка за името ви. — Вдиша дълбоко. — Аз съм оперативен работник към Службата за имперска сигурност. Обикновено се занимавам с най-висшата ворска прослойка, концентрирана около Ворбар Султана. Напуснах тази своя обичайна среда, защото хората, които наблюдавам, дойдоха тук по своите си дела, които са несъмнено криминални и потенциално граничат с държавна измяна.

Тедж поклати глава.

— Хората, които преследват нас, не са бараярци.

— Знам. Вашите хора са хората, с които моите хора си имат вземане-даване. Нагърбих се да ви открия, за да подсладя манджата, която беше на път да загорчи. Услуга.

Ворпатрил се намръщи.

— Какво? Значи си тръгнал да търсиш Тедж и Риш, за да се подмажеш на онези типове? Да им бъдеш „полезен“?

Биърли само сви рамене.

— За бога, Би! Ами ако онези бандити наистина ги бяха отвлекли?

— Сметнах, че експериментът ще разкрие интересна информация, без значение как точно ще се развият нещата — призна Биърли с известно притеснение. — При всички случаи нашите служби щяха да се намесят преди похитителите да са ги извели извън границите на империята. Но ако Тедж и Риш склонят да ми разкажат повече за тези свои, хм, врагове, значи тънкият ми план ще даде дори по-добър резултат от очакваното. Макар че има и други последици… хм. — И добави, крайно неохотно: — Благодаря ти, Иване.

— Рискувам не само своя живот — бавно каза Тедж. — А и живота на Риш.

— Аз имам двама помощници — отвърна Биърли. — И ако на мен… как беше онзи джаксъниански израз… и ако мен ме „опушат“, същото най-вероятно ще сполети и тях. С други думи, аз също имам допълнителни отговорности.