Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 50

Тедж съобрази, че последната част от разговора току-що е дала много добро професионално основание на бараярския агент да държи двете с Риш възможно най-далеч от похитители и насилствени разпити. Нейният блъф им беше спечелил ценно предимство. Или трябваше да ги пази като очите си, или да ги убие, но Тедж не долавяше у него характерната потисната възбуда на такова смъртоносно намерение. Хвърли поглед към Риш, която следеше разговора с изострено внимание… и с генетично изострените си сетива. „Истината ли казва?“ Риш й отвърна с предпазливо кимване. „Да, действай“. Е, може и да имаше едно намекнато „засега“ в погледа й.

„Да. Този човек търгува с информация. Информацията е неговата разменна монета. А не… монетите“. Риш несъмнено би оценила естетическото изящество на тази мисъл.

Тедж преглътна.

— Добре. — Гърлото й изведнъж се стегна сякаш в пристъп на смъртоносна алергична реакция. — Пълното ми име е Акати Теджасуини Джиоти гем Естиф Арка. Родителите ми са… бяха… Шив и Удин гем Естиф Арка. Барон и баронеса Кордона.

Вдигна поглед да прецени ефекта от тази новина. Лицето на Биърли отново беше застинало, но не като на човек, който мисли на бързи обороти, а като на човек, който е изгубил ума и дума. Колкото до Ворпатрил, на неговото лице се беше появила замръзнала усмивка. Като малка Тедж имаше едно плюшено мече, много сладко и със същите лъскави очички. Сега обаче нямаше никакво желание да гушне бараяреца.

5.

Главата на Иван така се беше изпразнила, че първата мисъл, която се пръкна в нея, излетя от устата му без грам редакция:

— Много дълго име за само едно момиче! — И как изобщо го беше запомнила?

Тедж — вече му беше ясно защо галеното й име е толкова кратко — тръсна нетърпеливо тъмните си къдрици. Вдигна ръка за жест, който така и не довърши. Жест да отрече… какво?

— Когато ние, децата, сме започнали да се появяваме, баща ми изровил някаква книга — бог знае откъде — „Десет хиляди автентични етнически имена от Старата Земя, техните значения и географски произход“. Имал затруднения с избора. Една от сестрите ми се казва Стела Антония Долче Джиневра Лучия. Аз съм родена след нея и слава богу — по онова време татко вече бил обуздал в някаква степен манията си по дългите имена. — След миг добави: — Викахме й Звездичка.

— Значи… вие не сте единственото дете? — попита Би. — Не сте наследницата на Къща Кордона?

Виж, това беше добър въпрос. И ужасяваща мисъл.

Тедж изгледа смразяващо Би. Чакаше го да предложи нещо в замяна?

— Самият аз съм единствено дете — каза Иван.

— Знам.

— Откъде?

— Проверих те в мрежата. Освен това ти си си ти. — Изгледа намръщено Биърли. — Чудя се какво ли ще излезе, ако проверя вас.

— Не много. Аз съм издънка на посредствен кадетски клон от фамилията. — Би погледна към Риш, която ги слушаше напрегнато със заострените си като на елф уши. — И официално обезнаследен, между другото, макар че поради липсата на каквото и да било семейно наследство жестът на баща ми беше до голяма степен изпразнен от съдържание.