Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 42

— Няма много пари в брой — каза Риш. — А не можем да използваме кредитния му чип. Виж, документите му за самоличност бихме могли да продадем на добра цена, ако намерим купувач.

— Това… — Тедж хвана тънката пачка местни банкноти и ги прибра в портфейла — ще ни стигне само за няколко дни. А при капитана вече изкарахме един ден безплатно, ще изкараме и утрешния. Парите са малко и няма да ни свършат работа. Върни му портфейла.

Риш сви рамене и го направи, точно толкова сръчно, колкото го беше измъкнала.

Тедж облегна глава назад и затвори очи.

— Даваха един документален филм — каза след малко Риш, — за Сергияр, колонизацията му, знаеш. Изглежда приятен свят, въздухът е годен за дишане…

— А за ужасната червеева чума споменаха ли? — попита Тедж и потръпна.

— Нито дума. Опитват се да привлекат хора, които да се заселят там, а страховити кадри с подути като наденици колонисти едва ли се вписват в рекламната кампания. Ако съм разбрала правилно, можеш да отидеш там като работник на договор за определен срок, а билетът за пътуването да платиш после.

На Тедж това й звучеше като първата стъпка по наклонената плоскост на договорното робство. На глас каза друго:

— Сергияр е по-слабо населен и от Комар. И е пълен с бараярци. Как ще се скриеш там?

— Казват, че там живеят всякакви хора. Вицекралицата полагала усилия да привлече колонисти отвсякъде. Дори от Бета. Ако продължават така, скоро няма да прилича на Бараяр, на Комар дори.

Помълчаха няколко минути, обмисляха варианта. Първото задължително условие беше да стигнат до орбиталната станция живи и без да ги засекат комарските власти, а точно сега шансовете им за успех изглеждаха нищожни.

— А си имаме и нашия капитан Мистерия. — Риш кимна към заспалия на дивана мъж. — Пардон, капитан Вормистерия, както той несъмнено би ме поправил.

— Иван Ксав, единствен по рода си. Мисля, че ме харесва.

— О, това дори аз го виждам — подсмихна се Риш. — Личи му, че е побъркан на тема цици.

— Че кой не е? — Тедж въздъхна, после изви устни в усмивка. — Макар че в неговия случай е побъркан по хубави цици.

— Ако беше случаен комарец, когото си срещнала на улицата, щях да те посъветвам — макар и само в краен случай — да се сближиш с него и да го използваш до дупка. Но той не е комарец и определено не е случаен, а това прави ситуацията необичайна, да не кажа странна.

— Хм.

Ново дълго мълчание.

Накрая Риш каза, много тихо:

— Предпочитам да умра, отколкото да ме заловят и да ме използват срещу барона и баронесата.

Тедж отвърна също така тихо:

— Вече няма барон и баронеса, срещу които да ни използват. Просто ще ни използват. — Примигна да прогони неканените сълзи. „Не. Няма да плача повече. Ако сълзите помагаха, досега щях да съм на Ескобар“.

И двете гледаха право пред себе си. Гласът на Риш стана по-спокоен, по-хладен:

— Хванат ли ни, шансът ни за последното бягство ще намалее драстично. Много бързо може да стане много късно.

Нямаше нужда да изрича на глас какво е последното бягство: бяха го обсъждали и преди, а на два пъти им се беше разминало на косъм.