Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 40

Риш, чийто метаболизъм беше постоянно висок, се разбърза да сложи чинии и прибори на кръглата стъклена маса срещу кухненския бокс. От чантите се появиха три вида спагети, печени на грил зеленчуци, запържен спанак, чесън, ядки, ват-телешко на филийки, печено ват-пиле с розмарин, салати — зелена и плодова, сирена, чийзкейк, три вида сладолед, два вида фрапе и още вино. Една мисъл се завъртя упорито в главата на Тедж. „Обичам мъже, които си спазват обещанията“.

— Не знаех дали не сте на някаква диета, специален хранителен режим или пък дали не постите — обясни Ворпатрил. — Затова купих повече неща. Всичко е от местната кухня. Има един хубав ресторант на нашата улица.

— Аз месо от истинско животно не ям, но всичко друго си изглежда съвсем добре — заяви Риш и седна на масата да демонстрира нагледно апетита си.

— Аз пък бях на път да преосмисля онова с живите неща — добави Тедж.

Ворпатрил, със задоволство отбеляза тя, обичаше да се храни. Предвид порционните блокчета беше започнала да го подозира в прикрито бараярско варварство, за което не се намекваше дори в холовидео драмите. Но храната, която беше подбрал, говореше за изненадващ вкус и чувство за баланс. Фината настройка на сетивата му не можеше да се мери с вродената дарба на Риш и със сериозното обучение на Тедж, но в никакъв случай не беше безнадеждна. Освен това капитанът се въздържа да развали атмосферата с разговори на неприятни теми, което беше добре.

Явно тепърва събираше смелост да повдигне въпроса, с който ги беше подхванал още от вратата. Поколеба се за миг, после отиде до тоалетната, върна се — някъде по пътя беше успял да си събуе обувките и да си съблече куртката, — седна на дивана и буквално се срина.

— Ще си затворя очите само за минутка…

Очите му си останаха затворени; за разлика от тях, след малко устата му се отвори. Мъжът не хъркаше, по-скоро предеше тихичко като котка, а възглавничката, която беше гушнал, в голяма степен заглушаваше и този звук.

Риш скръсти ръце и го изгледа.

— Трябва да призная, че тези бараярци са сладки, когато спят. Сигурно защото тогава не говорят. — Килна глава настрани. — Дори слюнката му тече симпатично.

— Не му тече слюнка! — Тедж се усмихна въпреки всичко.

— Не се привързвай, момиче. — Риш поклати глава. — Този тип е опасен.

Тедж се загледа в спящия офицер. Изобщо не изглеждаше опасен, особено с тази черна къдрица на челото, която плачеше някой да я приглади нежно назад.

— Сериозно?

— Знаеш какво имам предвид.

— Да го будим ли? — попита колебливо Тедж. — Нощес не е мигнал. Мислех, че ще заспи още на масата.

— Ами, как беше онази поговорка… не буди спящия лъв. — Риш погледна комуникатора си. — А и любимият ми сериал тъкмо започва…

Затворена принудително в апартамента им седмици наред, Риш се беше пристрастила към незнаен брой комарски холовидео сериали, страст, която Тедж не споделяше. След цял ден в магазина кратката комарска вечер й се струваше още по-кратка. Риш се оттегли в спалнята, където холовидео връзката беше от най-добрите на пазара, и затвори вратата. Тедж загаси лампите, та светлината да не очертава силуета й, и излезе на балкона. Стоеше и гледаше чуждия, запечатан под куполи град. Тук ли щеше да свърши дългото й пътуване — по един или друг начин? Можеше да е и по-зле. Но тази спирка не беше по неин избор, а резултат от стълпотворение на случайности.