Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 43

— Какво, тук ли?

— Твърде опасно е да излизаме да търсим евтаназиращ наркотик, макар че по пътя насам мярнах една ветеринарна аптека… сигурно бихме могли да й разбием вратата, но… Четох някъде за един метод, който използвали на Старата Земя. Лягаш във вана с гореща вода и просто си срязваш вените. Болката не била силна и траела кратко, като убождане с хипоспрей. Ваната в банята тук е голяма. Бихме могли просто да се отпуснем в нея и да заспим сладък сън, момиче. Просто да заспим.

— Неприятна изненада за Иван Ксав, когато ни намери, не мислиш ли? А и как ще обясни случилото се на местните власти?

— Това няма да е наш проблем.

Тедж хвърли поглед към Риш почти без да обръща глава.

— И на теб ти е писнало. Нали?

— До смърт — въздъхна Риш.

— Трябваше да подремнеш следобед. — Тедж притисна очите си с пръсти. — Не знам. Все си мисля, че не трябва да се отказваме, че още има шанс за… нещо. Или пък да се качим на най-високата кула в Равноденствие и да скочим от покрива. Скокът ще е страхотен. Бихме могли дори да потанцуваме по пътя надолу. Твоят последен танц.

— Но без поклон в края — каза Риш.

— И без бис. Баронесата винаги те викаше на бис…

— Аз гласувам за ваната.

— Балконът също ще ни свърши работа, ако ни притиснат.

— Не, ще привлече твърде много внимание. Току-виж ни остъргали от паважа и ни сглобили наново. Какво ще стане тогава с нас?

— Това е… трудно да се предскаже.

— Мда.

Замълчаха пак. Спящият капитан изхърка и се обърна на другата страна.

— Без мен ще ти е по-лесно да се скриеш — каза Риш.

Тедж изсумтя. И този разговор го бяха водили.

— Моята лоялност може и да не ми е вменена генетично, тек-сестричке, но мога да поспоря с теб за предимствата на възпитанието пред вменяването.

— Вменяване — прошепна Риш и нещо като усмивка изви ъгълчетата на устата й.

— Възпитание.

— Вменяване.

— Възпитание.

— Вана.

— Кула. — Тедж замълча. — Трябва ни трети, да знаеш. Някой, който да разреши спора. Защото с теб винаги стигаме до задънена улица. Шах и мат.

— Казва се „пат“.

— Както ще да е. — Тедж наклони замислено глава. — Всъщност най-добре би било да го направим така, все едно са ни убили преследвачите ни. Местните власти ще решат, че е убийство, а нашите гадняри ще решат, че наемниците им са оплескали похищението. И ще им извият вратлетата.

— Добре звучи — призна Риш. — Но така ще спретнем номер само на платеното месо. А на мен ми се иска да изпържим мозъка. Ето това би било истинско отмъщение.

— О, да — въздъхна Тедж. „О, да“. Но не виждаше как би могла да го направи — как да протегне ръка до дома и да отмъсти посмъртно, щом не можеше да го направи сега, приживе?

Ворпатрил се завъртя по гръб и издаде странен звук, като балон, на който изпускат въздуха, после притихна отново.

— Приятно представление, признавам — каза Риш и кимна към него. — Гали окото, макар че няма много сюжет.

— Приеми го като експериментален танц. Абстрактен.

Още тишина.

Риш се прозина.

— Гласувам да си присвоим леглото. Той нека си спи на дивана.

— Знаеш ли, този път няма да споря със… — Тедж млъкна стреснато, защото звънецът на вратата пропя, пронизително в тишината. Риш скочи като ужилена, златните й очи се разшириха.