Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 41

Постоя още няколко минути на балкона, после влезе, заключи вратата, дръпна пердетата и се зае да разчисти тихичко масата. Беше останала храна и за утре. Изглежда, капитанът планираше да ги задържи при себе си още известно време, макар че не той щеше да реши. Тедж отиде до дивана и се опита да събуди полекичка бараяреца. Понечи да издърпа възглавничката, но той я стисна с неочаквана за спящ човек сила и решителност, после измърмори нещо и се обърна да защити съкровището си. Тедж се отказа да го буди, а вместо това седна на фотьойла срещу него да се наслади на гледката.

Доста приятна гледка, призна тя, от генетична гледна точка. И с естествен произход при това.

След малко Риш излезе от спалнята с доволна усмивка.

— Права бях за Хендро Фон. Наистина се е преструвал, че има амнезия. И е подменил пробата за ДНК анализ. Сера Джена е била истинският клонинг! Бас ловя, че сливането на търговските флотилии ще се провали. — Седна до Тедж и кимна към Ворпатрил. — Още спи?

— Да. Явно е много уморен. Чудя се какво толкова правят адютантите, с какво си запълват работния ден?

— Нямам представа — каза Риш.

Помълчаха.

Накрая Тедж промълви тихичко:

— Риш, какво ще правим? Ще останем тук тази нощ, и утре може би, но после какво? Не мога да се върна в магазина.

— Не е голяма загуба. Бачкаше по цял ден за никакви пари. Казах ти го още отначало.

— Знам. Но се надявах Наня скоро да си намери нещо по-добро. — А малкото магазинче за доставки изглеждаше идеалното място да работи, без да привлича внимание. Усвоила беше работата за по-малко от два дни. Което беше добре, защото в онзи момент едва ли би била в състояние да усвои нещо по-сложно. „Уморена съм до смърт от тази борба“. — Вложих последния си идентификационен пакет в Наня Бриндис, а прикритието беше толкова плитко, че нямаше да издържи и повърхностна проверка. — Всяко зло за добро, от друга страна. Щом самата тя не можеше да предскаже каква ще е следващата й самоличност, значи и преследвачите й щяха да се затруднят.

„Не мога да я предскажа, нито да си я позволя“.

Ако стигнеха до Ескобар, сигурно щяха да си намерят по-добри документи за самоличност, но как да се махнат от Комар без такива?

— Вече наистина разбирам какво е да си без Къща.

Риш я стисна утешително за ръката.

— Дали да не опитаме в друг купол? Може би в Слънцестоене, или в Серифоза? Не можем да си позволим скоков кораб, но за теснолинейката имаме пари. Поне ще се махнем от Равноденствие. — Говореше меко, без да я притиска.

— В по-малък купол ще ни е още по-трудно да се скрием.

Риш стана, протегна се и отиде да сръчка домакина им. Той не помръдна, така че Риш се наведе и измъкна портфейла от джоба му. Върна се при Тедж и двете прегледаха съдържанието му, отново.