Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 39
Лоис Макмастър Бюджолд
— Добре, но нима не докладвахте за този инцидент на собствената си служба за сигурност, капитане?
— Докладвах устно и накратко на командващия си офицер. — Което беше вярно в
Фано каза обнадеждено:
— А дали има шанс ИмпСи да сподели част от разкритията си по случая с нашето управление?
— Може да пуснете молба — каза Иван и прехапа долната си устна, за да не се озъби.
Салмона потропа с пръсти по масата.
— Остава въпросът с липсващата жена. Това не ми харесва. Щом не са успели да я отвлекат, къде е тя тогава?
— Сигурно се крие някъде — каза Иван. — Ако знаеш, че някой ти е вдигнал мерника, логично е да потърсиш ново убежище, след като старото е разкрито.
— Не, логично би било да потърсиш помощ от куполната служба за сигурност — каза Салмона и стисна устни. — Тя защо не го е направила?
Иван се почеса по главата.
— Не знам. Тя не сподели с мен проблемите си. Просто ме простреля, нали ви казах. Но щом се е преместила тук наскоро, тайните й най-вероятно се коренят на мястото, от което е дошла. Споменахте друг купол на Комар?
— Купол Олбиа — отговори Фино.
— Тогава не трябва ли да насочите вниманието си натам? — „Вместо например към моя апартамент“.
— Точно това ще направим — въздъхна Фано. Опря длани на масата и се надигна. Изглежда, не си беше доспал, реши Иван. „Но със сигурност е спал повече от мен“. Инспекторът кимна неохотно, че Иван е свободен. — Благодаря ви за съдействието, капитане. — Не личеше да е доволен обаче.
— Личното ми неудобство едва ли е най-важното в случая. Няма да ви лъжа, че ми беше приятно. Но ако имате още въпроси, потърсете ме. Искрено се надявам сера Бриндис да не е пострадала.
Съпроводи инспекторите до приемната и изчака да се отпишат. А после, спокоен, че неприятният разпит е приключил окончателно, изхвърча от сградата.
4.
Капитан Ворпатрил се прибра много късно, с което й скъса нервите. И слънцето, и слънчевото огледало отдавна бяха залезли. Но пък Тедж му прости веднага заради няколкото големи тежки торби, от които се излъчваха ясно доловими аромати.
— Трябва да поговорим — каза задъхано той, но двете изгладнели жени го надвиха без особена съпротива от негова страна.
— Трябва да
— Аз пък закусвах и обядвах с порционни блокчета, без вино — затапи я той.