Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 38

— Наистина ли чухте жена да вика? — попита Фано.

— Ами, не. Просто реших, че така ще ви накарам да побързате. Не знаех кога ще се свестят онези двамата, а не исках да се измъкнат, преди патрулите да са пристигнали. Така де, има си власти, които се занимават с тези неща. Вие тоест. Затова се обадих и поразкрасих малко историята.

— Предполагам знаете, капитан Ворпатрил, че както напускането на местопрестъплението, така и подаването на фалшиви сигнали са в противоречие със закона — каза Фано.

— Добре де, може би трябваше да остана, но щях да закъснея за работа. А и в онзи момент не разсъждавах логично.

Фано махна към записвачката.

— Бяхте ли пиян?

— Е, няма да отричам, че може и да съм пил едно-две вечерта. — Можеше да го отрече, при това с основание, но по-добре двамата да си мислят, че е бил под влияние на алкохола. Лесно щяха да го повярват, личеше си, че подобна версия ще пасне чудесно на предразсъдъците им. — Някога зашеметявали ли са ви? Знаете ли как се чувства човек, когато дойде в съзнание?

Фано поклати глава. Салмона свъси вежди, навярно в неволно съпричастие, първото, което Иван получаваше от нея.

— Никак не е приятно, уверявам ви. Главата те боли с часове, а очите ти играят номера. Имаш проблеми и с равновесието. Нищо чудно, че на записа звуча като пиян. — Последното беше за адмирал Десплейнс и за който там от собствените му хора щеше да чуе записа. Защото себеотрицанието си имаше граници, а той почти ги беше пресякъл. Проклетият Биърли.

Фано изкриви устни.

— И какво в работата ви е толкова важно, че да напуснете местопрестъпление, в което, по собствените ви думи, сте били жертвата?

Иван изправи гръб и пусна тежката артилерия — ворският адютант на адмирала в пълния му блясък. И той можеше да изрича неприятни неща с леден тон.

— Голяма част от работата ми е строго секретна, сер Фано. Няма да я обсъждам с вас.

Двамата комарци примигнаха.

Салмона отвърна на удара:

— Бихте ли се съгласили да дадете показания под въздействието на фаст-пента, капитане?

Иван се облегна назад и скръсти ръце. Тук не можеха да го пипнат.

— Това не зависи от мен — отвърна спокойно. — Ще трябва да получите разрешение от моя командващ офицер адмирал Десплейнс, началник на отдел Операции, а после и от централата на ИмпСи във Ворбар Султана. Лично от генерал Алегре, предполагам. — Не предполагаше, знаеше го със сигурност. — А ако получите въпросните разрешения, оперативен работник на ИмпСи ще трябва да присъства на разпита, лично да ми инжектира наркотика и антагониста му и да запише всичко. А преди това вие двамата ще трябва да бъдете разследвани и одобрени от ИмпСи. — После добави любезно: — Имате пълното право да пуснете молба, разбира се. Вярвам, че до две седмици ще получите отговор. — Дотогава той отдавна щеше да е потеглил обратно към Бараяр.

Инспекторите го стрелнаха с равни дози неприязън. Нищо. Иван също не ги харесваше особено.