Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 36

— Нали уж се примирявахте с откази? — подметна Салмона.

— Да, но понякога жените променят решението си. Не пречи да си пробваш късмета.

— А ако не си променят решението, а само го затвърдят?

— Тяхно право. Никога не бих играл грубо, ако за това питате. — Точно това имаха предвид, виждаше се. Но пък те бяха ченгета и грозните сценарии бяха неотменна част от работата им. — Предпочитам мир и любов в леглото си, благодаря.

— И? — подкани го Фано. Краски на досада прошарваха търпението в гласа му.

— И тя ме покани да вляза. Реших, че съм извадил късмет, това е. — Иван се изкашля. — А после взе, че стана неприятно. — Знаеха ли за синята й съквартирантка? Е, те може и да знаеха, но Иван реши, че той няма да знае. — Мислех, че ще поседнем, ще пийнем нещо, ще се поопознаем, може и да вечеряме например. Както си му е редът. Само че тя извади зашеметител и ме простреля.

— Направихте ли опит да я нападнете, преди да ви простреля? — студено попита Фано. Досадата беше изчезнала.

— Не, по дяволите. Вижте, знам, че от известно време работя на бюро, но все пак съм преминал основно военно обучение. — Това, плюс опреснителните курсове по самоотбрана към ИмпСи веднъж годишно, но те спадаха към допълнителните служебни облаги — или тегоби — на другата му работа. Нямаше нужда да споменава за тях в момента. — Ако се бях опитал да я нападна, щях да успея, уверявам ви. Мацката ме свари неподготвен, това е. Мислех, че всичко върви добре.

— А какво си помислихте след това? — попита сухо Салмона.

— Нищо. Бях в безсъзнание. При това за дълго, изглежда, защото се събудих вързан за стол, а в апартамента беше тъмно. И празно сякаш. Но не бях сигурен дали е безопасно да се развикам за помощ, затова реших да се освободя сам, без много шум.

— Безопасно? — с невярващ тон повтори Салмона.

Иван реши, че не е нужно да се прави на пълен глупак. Фиксира я намръщено с поглед.

— Не знам от колко време се занимавате с тази работа, но ако не сте пълни новаци, значи сте имали поне един-два грозни случая с бараярци в униформа, имали нещастието да налетят на ваши сънародници, които още хранят стара омраза. Не знаех с какви хора си имам работа — откачалки, терористи, шпиони или бог знае какви. Дали няма да ме изтезават, дрогират, отвлекат или нещо по-лошо. Затова сметнах, че е по-умно да се освободя сам, отколкото да привличам внимание с крясъци.

В очите на двамата инспектори се появи сянка на смущение, което подсказа на Иван, че е отбелязал още една точка. Благодатна тема значи. Струна, на която да посвири още малко.

— Тъкмо бях успял да поразхлабя връзките, когато онези двамата се появиха на прозореца — на третия етаж, моля ви се! — и започнаха да режат дупка в стъклото с плазмена дъга. Реших, че това едва ли е обичайният комарски начин да се отбиеш на гости при приятели. Особено през нощта. Прецених, че най-вероятно идват за мен.