Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 32

— Значи какво, комарският съпруг е загинал?

— Не. Но до края на пътуването младата Удин определено сменила боята. Не е ясно кой кого е отвлякъл, но издигането на Шив Арка в йерархията на Къща Кордона започнало горе-долу по това време.

— Разбирам. — „Май“. Иван се зачуди какъв ли коктейл от комплекси и параноя е тласнал Удин към брачната измяна… Удин, отрасналата в изгнание дъщеря на победения гем-генерал. Или изборът й е бил предизвикан от друго? — Ъ-ъ, този Шив… сигурно е бил красавец? Неустоим космически пират, нещо такова?

Морозов потърка брадичката си.

— Боя се, че дори ИмпСи не разполага с алгоритъм, който да обясни женските предпочитания. — Наведе се към комтаблото и извика друго изображение. — Това е официалната портретна снимка на Шив, когато встъпил като барон преди двайсет години. Оттогава сигурно е натежал и побелял, предполагам.

Снимката показваше мъж и жена, прави, със сериозни студени изражения. И двамата бяха облечени в червено — тя с карминена рокля, той със сако и панталони в цвят черна череша. Жената първа привлече вниманието на Иван. О, да. Налице бяха високият ръст, сияйната кожа и поглед, великолепната костна структура и вродената самоувереност, белег за щедра доза висши гени. Къделя черна лъскава коса, увита в обсипана с геми панделка, беше преметната през рамото й и се спускаше почти до земята, точно в стила на висшите дами.

Съпругът й беше с половин глава по-нисък от нея, което далеч не означаваше, че е нисък. Беше със среден ръст и на средна възраст, набит, понатежал с годините, но още атлетичен; черна коса с неизвестна дължина, прибрана назад, навярно в опашка или възел на тила. Смътно прошарена сякаш? Кожа с богат наситен махагонов цвят. Тежко и доста плоско лице, идеално за разбойнически главатар, в комплект с лъскави черни очи, които сигурно ставаха неприятно пронизващи отблизо, реши Иван.

Ако се съдеше по стойката им, двамата, изглежда, се държаха за ръце, но роклята на жената скриваше истината по въпроса.

— Впечатляващо — каза Иван, без да си криви душата.

— Да — съгласи се Морозов. — Откровено казано, неприятно ми стана, когато излязоха от играта. Арка и съпругата му бяха безпристрастни играчи. Арка заряза пиратството и се насочи към посредническия… хм… бизнес с изчезнали хора. От всички Къщи, които се занимаваха с връщането на заложници, Кордона имаше най-висок процент на успеваемост. Бяха надеждни, по свой си начин. С еднаква охота продаваха бараярска информация на Сетаганда и сетаганданска информация на ИмпСи и ако нещата, които сетите са получавали от тях, са били и наполовина проверени и ценни като тези, които получавахме ние, значи Къща Кордона е имала само доволни клиенти. Нещо повече, Кордона охотно плащаше дълговете си и връщаше услуги както над, така и под масата.

— Говориш в минало време. Какви са понастоящем отношенията между Бараяр и Къща Кордона?

— В пълен хаос, боя се. Преди седем-осем месеца Кордона стана жертва на особено враждебно поглъщане от страна на един от конкурентните картели, контролиращи точките за скок — Къща Престен. Надявах се на контраудар, но мина много време, което означава, че баронът и баронесата най-вероятно са мъртви. Истинска загуба. Бяха хора с невероятен стил.