Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 30

Морозов го слушаше съсредоточено, веждите му се катереха постъпателно нагоре, пръстите му бяха събрани в жест, който несъмнено беше изкопирал от своя печално известен бивш началник. Когато Иван завърши изложението си, Морозов издиша едно „Ха!“. И преди Иван да го е попитал какво значи въпросното „Ха!“, капитанът се завъртя към комтаблото и зададе няколко команди, толкова бързо, че Иван така и не разбра какво точно е направил. После се облегна назад с триумфална физиономия и съответен жест, вперил доволно поглед в образа над видпочата.

Иван се наведе напред и зяпна.

— Мили боже! Ама те са цял отбор! — След което се сети да си захлопне ченето.

Над плочата се мъдреше групова портретна снимка. Риш — нямаше съмнение, че е тя — беше приклекнала на едно коляно, втората отляво надясно. Облеклото й беше повече от оскъдно — златисти прашки и виеща се ивица златно фолио, плътно прилепнало към кожата, което уж трябваше да прикрие други стратегически участъци от тялото й и което лъкатушеше нагоре по шията, засилвайки екзотичния ефект на лицето й — като цвете със златно стебло. Освен нея на снимката имаше четири жени и един мъж. Ръстът и телосложението им варираха, но всички бяха изящни и блестящи. Една от жените беше в бяло и сребърно, друга — в жълто и златисто, трета — в зелено и златно, четвърта — в нюанси на червеното, а мъжът беше в катраненочерно и сребърно. Шест различни лица, но еднакво поразителни с красотата си, със загатнати усмивки и ведри изражения.

— Кои са тези, за бога?

Морозов се усмихна като фокусник след успешно представление. Иван трябваше да признае, че капитанът е извадил страхотен заек от шапката си.

— Имената им са Перла, Рубин, Смарагд, Топаз и Оникс, а синята е Лапис Лазули. Лазурносинята. Прословутите живи Бижута на баронеса Кордона. Снимката е направена преди няколко години.

— Джаксъниански генетични продукти?

— Разбира се.

— И те какво, хм, правят? Освен че си стоят и изглеждат зашеметяващо тоест.

— Ами, изглежда, баронесата ги е използвала предимно като декор. Информацията ни за нея показва, че определено е обичала да прави впечатление. Използвала ги е и като танцова трупа, но само пред много специални гости. Били са й нещо като слуги, но не само. Със сигурност са били джийвси.

— Ъ-ъ… какво?

— Джийвси. Това е джаксънианска жаргонна дума за слуга или роб, който е предан до смърт на своя господар. Предаността им е допълнително подсилена, било генетично, било чрез психична обработка, било и чрез двете. Говори се, че ако ги отделиш от обекта на предаността им, изпадат в дълбоко униние и понякога дори умират от мъка, ако господарят или господарката им умре.

Това звучеше почти като личните гвардейци на братовчеда Майлс, макар че неговият подбран екип от сурови мъже далеч не беше толкова фотогеничен, помисли си Иван, но без да изрича на глас наблюдението си.

— Баронеса Кордона? Има ли нещо общо със станция Кордона? — Една от петте ключови скокови станции, които охраняваха проходите към териториалния космос на Джаксън Хол. Станция Фел, която осигуряваше точка за скок към Центъра Хеген, представляваше най-голям интерес за Бараяр, но другите четири също бяха важни.