Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 34
Лоис Макмастър Бюджолд
Десплейнс вдигна вежди.
— За какво става въпрос, Ворпатрил? Не може да е най-голямата колекция от глоби за паркиране —
— Не знам, сър — каза Иван, без да си криви твърде много душата. „Подозирам“ не беше същото като „знам“, нали така?
— Е, най-добре да поговориш с тях. Върви и гледай да не ги ядосаш. — Адмиралът го подкани с жест. Можеше да покаже малко съчувствие към бедния си подчинен, помисли си нацупено Иван. — Утре ще ми разкажеш. — След което се оттегли стратегически и на бърз ход, зарязвайки Иван на произвола на съдбата. Иван в ролята на обречения ариергард, който осигурява време на войската да се изтегли.
Можеше да е и по-лошо. Ако Десплейнс беше решил да присъства лично на разпита… Иван въздъхна и тръгна неохотно след ентусиазирания лейтенант. Някои хора приемаха работата си прекалено на сериозно.
— Поканих ги в трета съвещателна, сър.
Във фоайето на сградата имаше няколко такива стаички с гръмкото наименование „съвещателни зали“, където вкарваха онези посетители, на които не се полагаше достъп до вътрешната светая светих на щабквартирата. Иван подозираше, че във всички тях има видеонаблюдение. Трета съвещателна зала, най-малката, притежаваше интимната атмосфера на приемна в данъчното, установи Иван, когато лейтенантът го въведе вътре. Дали пък мрачният й дизайн не беше търсен нарочно с цел посетителите да бъдат обезкуражавани и прогонвани по най-бързия начин?
— Капитан Ворпатрил, това са инспектор Фано и патрулен инспектор Салмона от куполната сигурност на Равноденствие. Е, аз ви оставям да си поговорите. Инспектори, ще ви помоля на излизане да минете при мен да се разпишете. — След което и лейтенантът би отбой.
Фано беше едър мъж, Салмона — тънка, но атлетична на вид жена. Той беше цивилен, тя — в униформа, плюс обичайното за уличен патрул снаряжение във вида на зашеметител, шокова палка и други хубавини. И двамата бяха млади, но не твърде. Тоест не бяха белокоси ветерани, но не бяха и зелени младоци; следователно — родени бяха след анексирането и вероятно още имаха живи по-възрастни роднини, които да пазят неприятни спомени от онзи период. Салмона имаше венчална халка, отбеляза автоматично Иван.
— Благодаря ви, че се съгласихте да ни приемете, капитане — започна официално Фано и се изправи. Махна към един стол от другата страна на масата. — Седнете, моля.
Последното беше с цел да го заяви като собственик и домакин, та да спечели психологическо предимство. Разбираше ги Иван тези работи, чел беше куп наръчници за провеждане на разпит. Пропусна репликата покрай ушите си, седна и ги удостои поред с неутрално кимване. Преди години беше изтърпял един досаден курс по техники за противодействие при разпит. „Дано съм запомнил нещо, мамка му“.
— Сър, мадам. С какво мога да помогна на куполната сигурност?
Двамата се спогледаха; Фано взе думата:
— Работим по случай на ВВ — влизане с взлом — в района на Кратерното езеро. Заподозрените са арестувани тази сутрин.
