Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 31

— До неотдавна Шив и Удин гем Естиф Арка, барон и баронеса Кордона, управляваха съвместно Къща Кордона и всичките й бизнес начинания.

— До неот… какво, чакай! Гем Естиф? — Сетаганданско име! — Как е възможно това, по дяволите?

— О, историята е страхотна. — Очите на Морозов светнаха. — От колко далеч искаш да започна?

— А откога започва?

— Ами, от доста отдавна… няма да повярваш.

— Добре де, почни от началото. Но имай предвид, че лесно губя нишката. — Иван хвърли скришом поглед към комуникатора си, но предпочете да не притиска Морозов, макар времето да напредваше бързо. Аналитик от ИмпСи в настроение да разказва беше чудо невиждано, което да коткаш и слушаш с внимание.

— Може би името на гем-генерал Естиф ти е смътно познато от часовете по история?… — Морозов млъкна обнадеждено. На Иван името му беше повече смътно, отколкото познато, но той все пак кимна да окуражи събеседника си. — Бил е един от сетаганданските генерали, натоварени със задачата да подсигурят изтеглянето от Бараяр в последните дни на Окупацията, които, както знаеш, са били доста напрегнати — подсказа му добронамерено Морозов. — И долу-горе в този момент от кариерата си генералът бил удостоен с висша съпруга.

Най-високата чест — и тежест, — с която един сетагандански гем-лорд можеше да се сдобие; висша за съпруга беше генетичен подарък, раздаван от горния клас на сетаганданската аристокрация — така наречените „хоути“, свръхраса в развитие, — или така поне го виждаха „висшите“. Понеже беше имал честта да се срещне с няколко дами хоут, Иван подозираше, че старият генерал е посрещнал новината за наградата си със смесени чувства.

— Когато колегите му генерали се прибрали на Ета Сета да поднесат на императора своите извинения — за повечето от тях това се оказало последното нещо, което поднесли на когото и да било, — гем Естиф и съпругата му по разбираеми причини останали на Комар. Да живеят тук — сетагандански изгнаници в куполите на чужд свят — сигурно е било истинско мъчение. Но гем Естиф успял да запази връзките и контактите си и след време дъщеря му Удин, която, между другото, е родена тук, в Равноденствие, се омъжила за един безобразно богат комарски корабен магнат.

— Ъ-ъ, за колко поколения жени на име Удин иде реч, защото…

Морозов вдигна ръка да го спре.

— Задръж. Така… плановете на гем Естиф отново били осуетени от нас, когато Бараяр анексирал Комар. Семейството се пръснало в различни посоки. Дъщерята и съпругът й избягали в последния възможен момент, буквално под обстрел, с помощта на един капитан от флотилията на Селби, която комарците наели да подпомогне отбраната им. Въпросният капитан бил ексцентричен джаксънианец, който се подвизавал ту като наемник, ту като пират, ту като контрабандист. Казвал се Шив Арка.