Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 29

Десплейнс се засмя и поклати глава.

— Тия еротични фантазии ги разправяй на приятелчетата си. Хайде, на работа.

Иван събра бележките и другите документи и тръгна след адмирала.

Тричасовото сутрешно съвещание с офицерите от планетарния щаб се оказа по-мъчително от нощното му изпитание. Иван бързо установи, че единственият начин да остане буден е като забива тайничко нокти в мекото на ухото си. Следобедът обещаваше да е малко по-забавен — по график имаха частен брифинг с екипа инспектори, който адмиралът си беше довел от Бараяр, отряд от умни, надъхани и потенциално зли офицери, познати като Ворските конници на Апокалипсиса, макар че само двама от тях носеха тежестта на въпросната представка.

Всичко това означаваше, че Иван може да посвети на личните си дела само обедната почивка. Изяде поредното порционно блокче, наля си чаша горчиво кафе, глътна две обезболяващи таблетки с надежда да разкара неприятното усещане, че главата му е пълна с топки памук след и вследствие на безсънната нощ, претегли с неудоволствие варианта да седне пред комтаблото… и вместо да подхване досадно и вбесяващо търсене в мрежата, отиде в съседната сграда. Името на адмирал Десплейнс моментално му разчисти пътя.

Галактическият отдел на ИмпСи делеше планетарния си офис с комарския отдел на ИмпСи, което още не означаваше, че двата отдела охотно делят наличната си информация. След като мина през охраната във фоайето, Иван се озова в лабиринт от тихи коридори без прозорци, които твърде силно напомняха за централата на ИмпСи във Ворбар Султана — същата аскетична и смътно депресираща атмосфера на секретност. „Сигурно са ползвали услугите на същия специалист по вътрешен дизайн точно преди нещастникът да се обеси“.

Местният главен експерт по въпросите на Джаксън Хол беше един капитан на име Морозов, който на два пъти беше разпитвал Иван във връзка с делата на братовчед му Марк. Опитът на Иван показваше, че личното отношение проявява склонност да ускорява нещата. Освен това Морозов покриваше в задоволителна степен критериите му за надеждност. Откри го в тесен кабинет с голямо комтабло, които не се различаваха съществено от тесния кабинет и голямото комтабло, които Морозов използваше преди няколко години, само дето сега книгите бяха още повече, кашоните с документация се бяха умножили, а личните му вещи бяха по-чудати от отпреди. Морозов беше блед мъж, колкото войник, толкова и учен, с костеливо лице и необичайно ведър поглед върху живота и работата си — служителите на ИмпСи по правило бяха мрачни типове.

Посрещна го с небрежен военен поздрав и му придърпа резервния въртящ се стол.

— Капитан Ворпатрил. Срещаме се пак. Какво може да направи галактическият отдел за адмирал Десплейнс?

Иван седна, откри местенце за краката си сред кашоните и каза, като подбра внимателно лицето и числото:

— Имам въпрос за интересна особа с предполагаема джаксънианска връзка. — След което предпазливо, но в ярки краски, описа Риш, без да споменава името й, което най-вероятно, беше измислено. Не виждаше смисъл да споменава Тедж. Красавици с канелена кожа сигурно имаше много, с лопата да ги ринеш. Риш, от друга страна, като нищо можеше да се окаже единствена по рода си. „Придържай се към основното“.