Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 28

В часовете по история, когато обсъждаха най-великите сделки, джаксънианските ученици и до днес се дивяха на император Ецар, който уж водел преговори за капитулация, а междувременно успял да прилапа новооткритата планета Сергияр, прибавяйки я трайно към своята империя, преди да умре и да остави управлението в ръцете на петгодишния си внук. След това империята се кротнала и съсредоточила усилията си върху консолидирането на завладените територии вместо върху разширяването на границите си. Като цяло обаче бараярците си оставаха опасни съседи. За щастие Джаксън Хол се намираше достатъчно далеч, делеше ги буфер от сложен мултискоков маршрут през отворената система на Центъра Хеген и свободната планетарна федерация Пол.

И всичко това, плюс два от трите свята на Бараярската империя, човек трябваше да прекоси, за да се добере до Ескобар или колонията Бета. Уви.

Тедж се върна към статията за Иван Ксав. Съдържанието й се покриваше с онова, което бяха открили в джобовете му. Потвърждаваше самоличността му, но само толкова. Иван Ксав беше точно това, което се виждаше на пръв поглед — ворски офицер от среден ранг със средни отговорности и среден чин. Изобщо, средностатистически.

„Тогава защо дойде да ме търси?“ Канеше се да разрови по-надълбоко мрежата, когато Риш излезе от банята и предложи да хапнат. Късната им закуска, поради липса на друго, се състоеше от половин порционно блокче — гадно на вкус, но хранително — и половин бутилка вино на момиче. Виното се оказа много добро, макар че, ако питаха Тедж, бирата по̀ щеше да върви с предястието. След като приключиха и с това, Тедж се просна на дивана да подремне. Вече няколко месеца живееше на Комар, но късото му денонощие продължаваше да я тормози. Откакто кацнаха тук, не беше спала като хората.

„Не, по-отрано дори. Откакто…“

Иван закъсня само с няколко минути, закъснение, за което с чиста съвест можеше да обвини сутрешното задръстване в тръбата от центъра до военния космодрум. За щастие мехурчестите коли зациклиха в един от високите участъци на транспортната система, откъдето се откриваше приятна гледка към града, а не в потискащия подземен участък на тръбата. Бараярската щабквартира на Комар се помещаваше на две места, което причиняваше известни неудобства — едната част от командването заемаше сграда в съседство с военния космодрум, другата имаше офиси на орбиталната и скоковата станции. За щастие поне днес в графика на адмирала и неговия верен адютант не беше включен полет до орбиталната.

Десплейнс, строен, компетентен и лаконичен офицер в края на петдесетте, плъзна поглед по спретнатата униформа, чинно вчесаната коса и уморените очи на Иван и каза с иронична усмивка:

— Прекалил си с почерпките снощи, а, Ворпатрил?

— Не, сър, и капка не съм сложил в уста. Отвлякоха ме две красиви жени и цяла нощ ме държаха заложник в апартамента си. Не ме оставиха да мигна.