Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 27

За разлика от повечето джаксънианци, Тедж знаеше това-онова за историята на тази част от възлената връзка. Но никога не беше мислила, че ще се озове тук, още по-малко за месеци, така че не бе имала повод да проучи по-подробно Бараярската империя. Първоначалният план за бягството предвиждаше да мине транзит през териториалния космос, без да слиза на Комар или Сергияр, само да се прехвърли на орбиталните скокови станции, за да стигне до крайната си точка — Ескобар. А когато и тази дестинация стана съмнителна, да стигне до колонията Бета, която беше резервният вариант и която Тедж свързваше с любимите си преподаватели от детството. Там никой нямаше да зяпа Риш. Е, сигурно щяха да я зяпат, защото Риш беше създадена с цел да привлича вниманието, но със сигурност нямаше да я тормозят. Така или иначе, Комар никога не беше фигурирал като опция в маршрута им.

Колонизаторската история на Бараяр беше сред най-странните в цялата възлена връзка, която беше пълна с отломките и последиците от ред безумни човешки начинания. Историята започваше още от двайсет и трети век, когато било открито пътуването през възлените проходи и човешката диаспора напуснала Старата Земя. Планетата Бараяр имала атмосфера с подходящ химически състав и това я направило притегателна точка за петдесетина хиляди кандидат-колонисти. Които бързо изчезнали от земния радар, когато единственият им възлен проход се оказал нестабилен и се сринал, причинявайки истинска катастрофа. Бараярците изчезнали, били отписани като мъртви и в продължение на следващите шест столетия никой не се сетил повече за тях.

Докато, преди малко повече от сто години, Комар не разработил нов скоков маршрут, пробив, за който много скоро щял горко да съжали. Изследователите открили на Бараяр един процъфтяващ, пък макар и технологично изостанал свят. Последвала двайсетгодишна сетаганданска окупация, подкрепяна от Комар, която така и не успяла да цивилизова дивата планета, но определено успяла да я милитаризира.

Едно поколение след края на окупацията бараярците нахлули от затънтената си планета и на свой ред превзели Комар, вероятно с цел да предотвратят по-нататъшните опити на галактиката да ги цивилизова. Успешната Комарска кампания изострила апетитите на бараярците и те, яхнали инерцията, се опитали да прилапат по същия начин друга планета — далечната Ескобар. Но се надценили. Експедицията се провалила с гръм и трясък заради силната ескобарска съпротива, подпомогната от всички съседни планети, включително колонията Бета. Бараяр дал много жертви, сред тях и принцът-наследник.