Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 26

— Чак пък военни тайни — каза Тедж. — Нека започнем с онова, което знаят всички. — „Всички освен нас“.

Риш стисна устни, кимна и мина встрани.

— Действай. И викай, ако откриеш нещо интересно.

Тедж седна пред комтаблото. Принудена да се крие в апартамента им, Риш бе имала повече време от нея да опознае местната мрежа и начините да изстискаш информация от нея. Но името на капитана едва ли се срещаше често на Комар. Тя се наведе и го вкара в търсачката.

Над видплочата се появи комарска база данни с обещаващия надслов „Ворите на Бараяр“. В азбучен ред, който започваше с В и завършваше с В. „Леле!“ Явно имаше стотици Ворпатрил, пръснати из трите свята на Бараярската империя. Може би трябваше да се ориентира по титлите…

Въведе командата и новият списък се оглави от някой си граф Фалко Ворпатрил. Бараярските графове се явяваха нещо като племенни вождове, всеки управляваше голяма територия, наречена „окръг“, на северния континент на планетата. Нещо като бароните на джаксънианските Велики къщи, реши Тедж, макар че графовете получаваха титлите и именията си по наследство вместо да се борят за тях. Тази система й се струваше лоша, защото с нищо не гарантираше, че само най-силните и най-умните ще се изкачат до върха. „Или най-безскрупулните“ — напомни си неохотно Тедж. Граф Фалко, белокос мъж с добронамерена усмивка, нямаше син на име Иван. Нататък.

Следваха армейски офицери с висок чин, както и правителствени чиновници на имперско и провинциално ниво с разнообразни и архаично звучащи титли, които не й говореха почти нищо. Имаше един адмирал Юджин Ворпатрил, но той също нямаше син Иван.

Чак сега Тедж се сети за малките картички, които бяха намерили в джоба на капитана. Имаше няколко души на име Иван Ворпатрил, включително училищен директор на Сергияр и търговец на вино от южния континент, но само един Иван Ксав.

Данните за него заемаха едва половин страница, но пък имаше снимка, която потвърди самоличността му. На снимката Ворпатрил беше доста по-млад, в началото на военната си кариера. „Сега изглежда още по-добре“, реши тя. Чудно как човек можеше да изглежда безотговорен и вятърничав дори на такава дървена портретна снимка. Според данните сега капитанът беше на трийсет и четири стандартни години, баща му, лорд Падма Ксав Ворпатрил, беше покойник, а майка му — лейди Алис Ворпатрил — беше жива.

Плъзна поглед надолу по страницата и дъхът й спря. Бащата беше починал в деня, когато синът се беше родил. „Странно“. Значи нейният Иван Ксав беше наполовина сирак още от раждането си. Това й се стори… поносимо. Няма как да скърбиш за човек, когото не си познавал, да чувстваш липсата му болезнено и ежедневно.

Спомни си за онази ужасна ваза. На кого я беше изпратил? Прехапа устни, наведе се и изписа внимателно сложното име. Ворските имена се разсипваха на каша от букви в главата й, освен ако не внимаваше много.

„Леле-мале!“

Явно Воркосиган беше рядко срещана фамилия — имаше едва десетина живи пълнолетни мъже с това име. След като пренареди цялата база данни по титли, граф Воркосиган се появи над видплочата втори в списъка. Над него беше само император Грегор Ворбара. Граф, адмирал, регент, министър-председател, вицекрал… статията за Арал Воркосиган се точеше с метри дребен шрифт. Неофициалните му титли включваха прякори като „Комарския касапин“ и „Вълкът на Грегор“. Имаше син на име Майлс, връстник на нейния Иван Ксав. Статията за този ворски Майлс беше много по-дълга от статията за Иван, макар и доста по-кратка от тази за Арал Воркосиган.