Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 276

Ото го сграбчи за лакътя и го дръпна.

— Не, сър!

— О, сякаш се изравни — каза Тедж. — Или… не…

— Не… — каза Ото, докато оглеждаше с професионален поглед назъбения от бойници покрив на централата. — Просто и другата половина потъва.

И от двата странични изхода се изливаха потоци хора в зелени униформи, при дебит, предположи Иван, от приблизително един кубичен метър в секунда.

— Напускат поста си? — каза Алегре, някъде по средата между одобрението и възмущението.

Саймън, прехапал долната си устна, каза колкото да освободи напрежението:

— Ако трябва да гадая, това са момчетата, отраснали в земетръсни райони, Гай. — И след секунди, когато потокът евакуиращи се намаля, добави под нос: — Онези, които още са вътре, навярно ще заслужат похвалата ти. Онези, които излязоха, лично аз бих повишил незабавно…

Алегре вдигна комуникатора към устните си. Говореше дрезгаво и млъкваше само колкото да чуе отговора. Полковник Ото хвърли още един опулен поглед на зрелището, после хукна към шатрата и комтаблата си.

Саймън гледаше с широко отворени очи как сградата продължава, много бавно, да потъва. Потъваше целокупно, без да се разцепи — старият Доно можеше да е бил луд, но не и некомпетентен. След още десетина минути, неизбежно и в тишина, нарушавана само от тихи ругатни и по някой вик от другата страна на ошипените зидове, земята погълна първия етаж. Бронзовите врати се озоваха в сутерена и продължиха надолу. Фризът над тях, онзи със запечените водоливници, изчезна, сякаш някой отмъстителен бог ги беше завлякъл обратно в преизподнята. Накрая потъването забави темпа си. Сега обитателите на третия етаж можеха да прекрачат през прозорците и да стъпят на земята, стига да имаше прозорци, през които да прекрачат. Вместо това няколко мъже се спуснаха с въжета от покрива.

— Е — каза Грегор задавено. — Това е… изненада.

Стряскащ кикот си проби експлозивно път през стиснатите устни на Саймън. Той затисна устата си с ръка и успя да каже с що-годе премерен тон:

— Боже, дано никой не е пострадал. — И развали всичко, като се изкиска отново, още по-силно. Лейди Алис го стисна за лакътя и го погледна с тревога.

Гвардейците на Грегор най-после успяха да го откъснат от хипнотизиращата гледка и да го качат в наземната кола. Заобиколена от ескорта си в черно и сребърно, колата се отдели от бордюра и бавно потегли. На Иван му се стори, че различава познато лице, залепило нос за прозрачния купол. Величеството зяпа ококорено назад чак докато колата не зави зад ъгъла на път към двореца.

— Няма никаква полза да стоим тук, Саймън, любов моя — каза лейди Алис след още няколко минути, преминали в мълчаливо зяпане. — Да си вървим, а? Вкъщи? Иване, понеже вече ви спасиха и прочие… Тедж, ще дойдете ли с нас? Нямам търпение да ни разкажете подробно за… за изпитанието си. А и ако потрябваме за нещо, там лесно ще ни намерят. — Хвърли още един изумен поглед през рамо към… към горната половина на централата на ИмпСи. Отряди на спешните подразделения — и военни, и общински, и всякакви — се тълпяха около сградата и се караха за най-добрия подстъп.