Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 275

— Най-накрая проследихме тъпата отводнителна тръба, полковник — докладва задъхано Рокс. — Излива се в реката на километър под Звездния мост. Беше яко запушена, но преди около час изведнъж се отпуши. Изгубихме дистанционната сонда, калният порой я завлече. Слава богу, че още не бяхме пратили хора. Изчисленията ни бяха за дебит от един до три кубични метра в секунда.

Алегре, приближил се навреме да чуе последното, каза:

— При дебит от един до три кубични метра в минута водата ще се отцеди доста бързо, нали?

Рокс вдигна поглед, видя генералските нашивки на Алегре и очите на Хор върху яката и успя да козирува, както се полага. Генералът му върна любезно поздрава.

— Не в минута, сър. В секунда. И не е дъждовна вода. Кал. Много кал. Като… като кал под налягане. Когато тръгвах насам, струята се изстрелваше десетина метра право напред, преди да падне в реката.

Грегор, приближил се при тази омагьосваща словесна картина, спря и погледна към нещо отвъд улицата, килнал едва доловимо глава.

Алегре свъси чело.

— И откъде идва всичката тази кал?

— Това е добър въпрос, с който ще се заемем веднага щом отхвърлим последните ви пет спешни молби, генерале — каза полковник Ото. С всяка секунда изглеждаше все по-изнервен и измъчен. — А сега, ако може хората ми вече да се върнат на работа…

— Гай — извика Грегор на Алегре, все така вперил поглед през улицата. — Централата на ИмпСи винаги ли е била… знам ли, килната? Или е някаква оптическа измама?

Алегре се обърна да погледне… и застина хипнотизиран.

Грегор продължи неуверено:

— За пръв път гледам сградата от този ъгъл. Може да е поредната смътна диспропорция на Доно Ворутиър, плод на откачените му теории за психологията на архитектурата.

Иван също се обърна да погледне. Както и всички останали. Тедж, Саймън и увисналата на ръката му Алис застанаха до него.

Иван примигна. После примижа. Грегор имаше основание — лявата страна на сградата наистина изглеждаше малко по-висока от дясната. Или… дясната — по-ниска от лявата?…

В двора отвъд отворените порти на централата едно паве изскочи от настилката и се търкулна. След миг още няколко последваха примера му, съвсем като пуканки, които тъкмо са започнали да се пукат. Големи гранитни пуканки. Някакъв войник, който тъкмо пресичаше двора, извика и отскочи стреснато пред тази неочаквана бомбардировка отдолу нагоре.

Силен трясък… и широка пукнатина се плъзна на зигзаг по стълбището с ненормално високите стъпала. С ужасен пронизителен писък тежките бронзови врати на сградата се огънаха и помежду им зейна тясна пролука.

— Какво става, по дяволите?… — измърмори Алегре и тръгна напред.