Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 274

Императорският поглед се спря върху Саймън, който наблюдаваше всичко това с крива усмивка.

— А, Саймън. Каква е тази история, по дяволите? — В погледа на императора ясно се четеше един въпрос, а именно „защо аз нищо не знаех за това?“. Добре, че не той беше под прицела на този поглед, помисли си Иван и потръпна. Е, сигурно щеше да дойде и неговият ред.

Саймън отвърна малко смутено:

— Обадих ви се с молба да се видим и си уговорихме обяд за утре, помните ли?

— Да?…

— Трябваше да го направя по-рано. А обяда да уговорим за вчера.

Грегор прие това с бегло кимване, което не вещаеше нищо добро.

— Ще обсъдим това. По-късно.

После плъзна поглед по разкопания пейзаж.

— Генерал Алегре… — Алегре се изпъчи вдървено. — Добра работа. — Генералът издиша скришом, а Грегор продължи: — Бих искал да говоря лично с ръководителя на инженерния екип.

Алегре забърза към командния пункт и доведе главния инженер, който дирижираше своя взвод от инженери и техници, пръснати из целия периметър. Иван го познаваше — полковник Ото, един от шефовете на столичното командване. Също като на Галени, и неговият военен чин беше подплатен с докторат. Беше с униформа под шинела — от черния наряден вид, разумен избор предвид обстоятелствата и подходящо опръскан с кал. Кал беше полепнала и по подметките на тежките му ботуши. Полковникът прие със задоволство високата оценка на императора за свършената работа, но и някак разсеяно.

И веднага щом императорското внимание се насочи другаде, дръпна Иван настрана.

— Ворпатрил. Какво можеш да ми кажеш за тази микоразлагаща гадост, с която си имаме работа? Онази жена, Звездичка, не ни помогна много, да не кажа никак.

— Прояжда дупки в земята. Разклонява се на случаен принцип. Мисля, че преобразува неорганичните вещества в стени на прохода, но не съм сигурен. Намерете лейди гем Естиф, по възможност преди пладне, и не й позволявайте да ви вземе страха. А, и пътьом вземете някой опитен биолог от Имперския научен институт. У нея има още от микоразлагащия агент — непременно го конфискувайте и го предайте на Научния институт. Приложението на това нещо в строителството би спестило милиони.

— Като инструмент? Или като оръжие?

Иван въздъхна.

— Има още работа по него, ако искаме да го използваме като инструмент. За оръжие е готово, мисля. Но наистина трябва да впрегнете умните глави от Научния.

Ото кимна нерадостно, но с разбиране.

Алегре се приближи с ръка на малката слушалка в ухото си.

— Ото. Едно от твоите момчета, капитан Рокс, чака на осигурения периметър. Ще говориш ли с него?

Ставаше въпрос за новия осигурен периметър, съобрази Иван, разширен заради присъствието, дай боже временно, на императора. Грегор разговаряше със Саймън и лейди Алис, хокаше ги, ако можеше да се съди по изражението му, а Тедж слушаше напрегнато и от време на време вмъкваше храбро по някоя реплика.

— Да. Да дойде — каза Ото.

Ако инженерът се познаваше по калта, значи Рокс беше нещо като дете чудо, помисли си Иван, когато капитанът се приближи с гравискутера си и слезе. В сравнение с него Ото изглеждаше артистично опръскан с цел декорация. Рокс и шефът му си размениха военен поздрав точно толкова формално и небрежно, колкото го правеха аналитиците от ИмпСи, когато ги чакаше работа. Забелязал новодошлия, Грегор се приближи колкото да чува разговора, но не толкова, че да го прекъсне с персоната си.