Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 278

Въпреки охраната и прочие предложения за интервюта по медиите все пак пробиха път до тях.

Гъли каза колебливо:

— Може би идеята не е толкова лоша. Ако успеем да се представим в добра светлина, това може да подпомогне бъдещата ни защита.

— Лично аз — отбеляза свирепо лейди гем Естиф — бих била повече от щастлива да кажа това-онова на този мракобесен свят.

Барон и баронеса Кордона се спогледаха.

— Никакви интервюта — каза баронесата. — Нито дума.

— Да — въздъхна баронът.

Евакуирането на критично оборудване и документация продължаваше през покрива на потъналата централа под строга военна охрана и ескорт до други правителствени сгради в съседство. По този повод Илян присви болезнено очи и измърмори:

— Господи, стаите с веществените доказателства сигурно са съсипани. Не ми се мисли какво ще открият момчетата, когато стигнат до тях.

Според новинарските емисии потъването на централата се било забавило значително. Бавно или не обаче, до полунощ шедьовърът на Доно Архитекта беше потънал до четвъртия си етаж в земята.

На следващия ден Саймън отиде на уговорения си обяд с Грегор. Върна се след час.

— Не се случва често — отбеляза той, било към лейди Алис, било към близката далечина по принцип, не стана ясно, — не се случва често Грегор да си позволи удоволствието на сарказма. Видно беше, че му се отразява добре. — После добави под нос: „Живеем, за да служим“, затвори се в кабинета си и не излезе оттам до вечерта.

Когато ревизорите от Имперската счетоводна служба, които инвентаризираха съдържанието на стария сетагандански бункер под ръководството на комодор Дъв Галени — който беше прехвърлен временно от своя отдел до приключването на тази спешна задача, — стигнаха в оценката си до един милиард и сто милиона марки, достъпът на медиите до докладите им беше прекратен.

— Какво — попита Гъли, надничайки над рамото на Иван Ксав, — означава „свръхсекретно императорско… — примижа, преди да довърши — дознание“?

— Ами, нещо като призовка — каза Иван Ксав. — Със зъби. Макар че това би било… би било…

— Меко казано? — подсказа му Тедж, която надничаше над другото му рамо.

— Да — каза с глух глас той. — Много меко…

Доскоро Иван се бе надявал да придружи Тедж при първата й визита в Императорския дворец, но не при такива обстоятелства. Сега тя оглеждаше с тревога разпрострялата се в парка масивна сграда, гигантски неправилен правоъгълник на четири до шест етажа, в зависимост кое крило гледаш, и чудати топли връзки, малко като замъка Воркосиган, но умножено по четири, с по-нови достроявания, датиращи от годините след една или друга война. Източният портален вход беше от по-старите, величествен и с изобилна декорация. Наземната кола на маман тъкмо изплюваше пътниците си — самата лейди Алис, Саймън и старшите Арки (плюс една гем Естиф). Иван паркира своя двуместен автомобил зад тях, слезе, отвори вратата на Тедж и двамата ги настигнаха при големите двойни врати, където ги чакаше личният майордом на Грегор. Тази сутрин майордомът изглеждаше мрачен и изпълнен с подозрение, макар че щом зърна Саймън, физиономията му се преля в каменна безизразност. Иван удостои с физиономия тип „сърдито раздразнение“.