Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 277

— Да, несъмнено ще ни намерят — каза Саймън.

24.

Тедж остана с впечатлението, че от ИмпСи много биха искали да покрият своите две пресечки от Ворбар Султана с огромен брезент, но вече беше твърде късно за това. Покрай драматичната — да не споменаваме кална, шумна и публична — спасителна операция с мащабни изкопни работи, слуховете за почти откраднато съкровище, престъпни босове, космическа инвазия, грозни похищения на красиви жени, контрабандисти и какво ли още не, и всичко това в самото сърце на империята и придружено в добавка от мистериозното потъване на една от най-знаковите сгради на планетата, погълната от самата планета, кажи-речи единственото нещо, което правителството съумя да опази в тайна, бяха подробностите около микоразлагащия агент.

— Надявам се хората на Грегор, които се занимават с контрол на щетите, да опазят поне тази тайна — каза Иван Ксав на Тедж. — Иначе семейството ти може сериозно да пострада. За другото най-много да влязат в затвора, но за това… Бараяр още не е преболедувал травмата от експериментите с биологични и химически оръжия, които сетаганданците са провели тук по време на Окупацията. Слухът, че сте пуснали мутирал чуждопланетен лишей в нашата биосфера, може да ви струва живота, буквално. Разчленяването на Лудия император Юри ще бледнее в сравнение с това. Градът ще се напълни с гневни тълпи, които ще ви разкъсат, а после ще разкъсат разкъсаното. Военните няма да ги спрат, защото в огромната си част ще се присъединят към тях.

— Да, но микоразлагащият агент е от Земята — каза колебливо Тедж. — Няма нищо общо със Сетаганда. А Земята… не се брои за „чужда планета“, нали? Защото е люлката на човечеството и прочие. А баба каза, че агентът е безопасен.

— Големи гневни тълпи, безчетни. — Иван Ксав поклати глава. — Докъдето ти поглед стига.

Саймън Илян кимна неохотно в знак на съгласие.

Същата вечер Арките бяха изписани от Военната болница в отлично здраве и върнати не в хотела си, а в един празен апартамент няколко етажа под мансардното жилище на лейди Алис. Униформени охранители от ИмпСи стояха на пост във фоайето, други патрулираха на приземния етаж. Вещите им, всичко без комуникационните устройства от различен вид, бяха донесени от хотела доста по-късно, след обстойна проверка от специалисти по сигурността, каквито понастоящем не достигаха. Иван Ксав се зачуди на глас колко ли отпуски за Зимния празник са били прекратени по спешност и добави, че това също щяло да се впише по сметката на Арките.

Все още не бяха арестувани официално, за разлика от сер Имола, както Тедж разбра със задоволство. Правилно било да се каже, че са „задържани по усмотрение на императора“, термин, който накара Гъли да се намръщи и да се качи в апартамента на лейди Алис — съпровождана от охранител с безизразно лице, — за да провери точното му юридическо значение. Иван Ксав обясни мрачно, че би било по-точно да се каже „задържани за усмирение от императора“. От друга страна, това, изглежда, отлагаше поне временно прекратяването на визата им, макар че, доколкото Тедж схващаше ситуацията, депортирането им по спешност можеше да излезе на дневен ред по всяко време.