Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 273

Биърли кимна, че е разбрал, и се обърна към Тедж.

— Тедж, ти ще дойдеш ли със семейството си?

Удин вметна:

— С татко ти смятаме, че трябва да останеш със съпруга си… лейди Ворпатрил.

Иван погледна Тедж. Родителите й най-вероятно се опитваха да я отстранят от законовите усложнения, които неизбежно щяха да погълнат останалата част от семейството. Стори му се обаче, че Тедж вложи и нещо повече, когато вирна брадичка, хвана го под ръка и каза:

— Да, точно това ще направя. Ще остана със съпруга си.

Иван сложи другата си ръка върху нейната и я стисна лекичко. „Да, стой си тук. Докато съм жив“. Срок, който изглеждаше насърчително по-дълъг сега, отколкото преди няколко часа, но Иван не смяташе да внася поправки в снощното си предложение.

Шив кимна отсечено, вдигна глава и срещна въпросителния поглед на Саймън. После му подаде голямата си лапа.

— Е. Тази наша малка игра се оказа истинско приключение. Справихте се отлично, капитан Илян.

Илян, хипнотизиран сякаш, стисна ръката му.

— Благодаря. Макар че по моя преценка вас ви подхлъзна най-вече лошият късмет. Освен това… възможно е играта, или сделката, още да не е приключила, барон Кордона.

Шив свъси чело, но все пак позволи на Биърли, който приличаше на овчарско куче пред нервен срив, да ги подкара към линейките. Удин хвърли последен поглед през рамо, очите й бяха присвити от подновен интерес. Линейките потеглиха в конвой, но без сирени и Иван си отдъхна. Точно в момента нямаше настроение за силни звуци.

Явно получил сигнал с висок приоритет по слушалката в ухото си, Алегре възкликна:

— Какво? Тук? Не, разкарай го! — След миг гърбът му се изпъна неволно в стойка мирно. — Да? Да, тук е. Не… ако позволите да възразя… Да, сир.

Последното беше казано с примирена въздишка, след което Алегре тръгна към шатрата на командния пункт.

Заради дочутия разговор Иван не се изненада особено, когато след няколко минути имперски гвардейци в черно-сребърни зимни униформи се появиха иззад ъгъла, яхнали гравискутери в кръг около дълга наземна кола. Колата спря безшумно до тротоара. Гвардейци и охранители от ИмпСи си размениха знаци и кодови реплики, след което куполът на колата, грейнала в сребърно въпреки утринния сумрак, се отвори достолепно. Грегор, с униформата на дом Ворбара, избърса лицето си и подаде кърпата на един напрегнат като струна мъж, в когото Иван позна личния му и верен до смърт камериер — други главнокомандващи може и да се явяваха небръснати по спешност, но не и този, поне ако зависеше от камериера му, — и слезе от колата под бдителните погледи на старшите си гвардейци.

Всички застанаха мирно, с изключение на лейди Алис, която кимна едва забележимо на величеството — при нея това се равняваше на реверанс. Алегре и Галени отдадоха чест. Грегор им отвърна с подобаващото императорско кимване.

— Иване! — каза императорът с глас, който не се извиняваше за радостта да го види жив и здрав. Прегръдката, която последва, също беше искрена. — Казаха ми, че са те извадили от гроба жив, но исках да се уверя лично. Лейди Тедж. Много се радвам. — Сведе глава над ръката й; тя успя да приклекне в приемлив реверанс.