Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 272

— Долу наистина ли има съкровище на стойност милиони марки? — попита Саймън. Галени надвисна над рамото му, впил блеснал поглед в Иван.

— Саймън, само в първия сандък, който отворихме, има неща за милиони. Говорим за стотици милиони, при най-песимистична оценка. — Иван се обърна към Галени. — Кутии, кашони и сандъци до тавана, пълни с документи, и бараярски, и сетагандански. Отпреди век. Ще минат години, докато ги проучите и архивирате. В един от кашоните намерих писмо от принц Ксав до принц Юри. — Извади сгънатото писмо от джоба си и го подаде на Дъв, който го взе, хвърли му един поглед и устата му, която се беше отворила да каже нещо — навярно за правилното съхранение на ценна стара документация, което не включва прегъване и престой в разни джобове, — така и си остана отворена. Иван никога не беше виждал Галени да се пули така.

От другата страна на улицата лейтенант Раудсеп — с крайно изтерзан вид — тъкмо вкарваше Имола и неговите мутри в една полицейска кола с помощта на двама навъсени патрулни полицаи; после се обърна и си проби път през навалицата към Иван.

— Лейди Ворпатрил добре ли е? Слава на небесата! Държа да отбележа обаче, че тези типове не са се промъкнали на планетата през никой от космодрумите, кълна се!

— Така е. Вероятно са дошли от северните предградия на Ворбар Султана. Местен боклук, както би ги нарекъл Шив. Шефът им, Имола, държи транспортна фирма там.

И понеже Раудсеп продължаваше да изглежда изтерзан, Иван добави милостиво:

— И митническата служба, и общинската полиция ще са дълбоко благодарни на ИмпСи във ваше лице, задето им ги поднасяте на тепсия. Контрабанда, заговор за отвличане… Имола очевидно е бил затънал до гуша в подобни деяния. Транспортирал е хора до други планети под формата на криотрупове, гадна работа. Подозирам, че и двете служби ще има да ровят със седмици покрай случая. А когато го приключат, ще има награди за заслужилите.

— Но аз нищо… не аз…

— Сега Имола е ваш. Който изпревари, той натовари, нали така.

Раудсеп хукна към полицейския бус, който тъкмо потегляше със запалени светлини. Иван пък беше доволен, че му е дал питателна храна за размисъл, която с малко късмет щеше да отклони вниманието му от необяснимия пропуск на капитан Ворпатрил да му предава шпионски доклади за житието-битието на роднините на жена си.

Биърли цъфна край Иван, устремил се към Тедж. Явно се беше опитал да вкара Арките в чакащите линейки, но Шив и Удин се бяха откъснали от стадото и го следваха по петите.

Тедж се огледа разтревожено.

— Арестуват ли ни?

Ако се съдеше по изражението на Алегре, тази идея определено му допадаше, но Биърли побърза да я успокои:

— Не. Или не още. Просто ще ви закарат в Имперската военна болница за преглед. Травми и прочие. А стои и въпросът с евентуалното биологично заразяване.

— И ти ли отиваш с тях? — попита го Иван. — Моля те, гледай по най-бързия начин да намериш някой достатъчно компетентен, който да поговори за това с лейди гем Естиф. Тя най-добре знае какво и как.