Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 270

Двамата гледаха как евакуационният палет с Перла и Биърли се издига към дупката в тавана.

— Между другото — каза Иван Ксав някак отнесено, — имаше още нещо, което на всяка цена исках да направя. Да те заведа на танци. Така и не ни остана време да отидем. Мислех си за това. Нощес. За всички неща, които никога няма да направим.

„Години неща“. Започваше да подозира, че никога няма да се изчерпят откъм идеи за неща, които да правят заедно.

— Ще е страхотно. — Ръцете им се намериха. — Повече от страхотно.

— Разбрахме се значи. — Той стисна по-здраво ръката й.

Когато палетът се върна, Иван Ксав й помогна да се качи, съвсем като стар ворски лорд от времето на Изолацията, който помага на своята дама да се качи в каретата. „Лейди Ворпатрил. Бих могла да свикна с това…“

Евакуационният медицински палет си беше най-обикновена носилка, предвидена за един лежащ пациент или за двама седнали, плюс оператора в контролната седалка. Иван, седнал с кръстосани крака срещу Тедж, гледаше през прозрачния купол как се издигат през отвора в тавана на лабораторията и продължават нагоре през прясно изкопаната шахта с форма на разширяващ се конус. Момчета от инженерния корпус, яхнали малки гравипалети, пръскаха с нещо стените на шахтата, за да стабилизират и фиксират пръстта.

„Цирк“ беше меко казано, осъзна Иван със свито сърце, когато излязоха от шахтата и се издигнаха метър-два над ръба й. Голямата дупка беше прокопана в долната част на малкия парк, от който не беше останала и следа, защото другата му половина беше затрупана под тонове пръст, истинска планина, която преливаше отвъд границите му, по тротоарите от двете страни, че и по уличните платна, които бяха затворени с пътни барикади. Униформени от общинската полиция пренасочваха трафика, за щастие все още рехав в ранната празнична утрин. Паважът лъщеше мокър, но поне беше спряло да вали.

Тежки инженерни машини бяха паркирани навсякъде, войници бързаха насам-натам или просто стояха и зяпаха. Портативни прожектори на триножници къпеха в изкуствена светлина целия участък. На границата на бившия парк беше издигната брезентовата шатра на временен команден пункт, която на свой ред блокираше друга улица. Зад шатрата чакаха няколко наземни линейки, лампите им святкаха сънено. Във въздуха кръжаха скутери и леколети на службата за сигурност и общинската полиция, а отвъд тях, по периферията на „цирка“, кръжаха други летателни машини, без съмнение новинарски. И пак без съмнение операторите вътре запечатваха с камерите си чудатата сцена.

Докато Иван се чудеше накъде по-напред да погледне, се появи и екип от службата за биологична защита с все тежките костюми, скафандри и всичко; секунди след тях пристигна и група по-възрастни мъже без характерната военна осанка, които изглеждаха някак странно сред трескавата дейност под открито небе — Иван позна двама от тях, бяха старши служители в Имперската счетоводна служба. Двете групи моментално се скараха с инженерите кой има предимство.