Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 269
Лоис Макмастър Бюджолд
Биърли плъзна бавно поглед по морето от сандъци и кашони, после се дръпна настрани и на свой ред вдигна комуникатора си към устните си.
Тедж се върна при изхода и взе да се мотае около войника от инженерния корпус, който все така ръчкаше лостчетата и бутоните на дистанционното си, и го чу да казва:
— Браво, Търсачке, добро момиче! — После вдигна глава към Тедж с широка усмивка, която внезапно разкри истинската му възраст… е, не точно, момчето едва ли беше на четиринайсет… въпреки военната униформа. — Намерила ги е. Следват я насам.
Тедж и Биърли подадоха глави през отвора, вперили със затаен дъх поглед в тунела… и ярката светлинка, която се появи след малко… и двата кални силуета, които се влачеха изтощени и премръзнали след нея.
Биърли се пресегна и издърпа Риш през прага. Стройната синя жена, малко по-тъмносиня от обичайното, се хвърли на врата му и го зацелува трескаво.
— Ти ни спаси! — извика задавено Риш, твърдение, което незаслужено изключваше усилията на малката армия, участвала във въпросното спасяване, но Биърли не си направи труда да я поправя. Чер бе заобиколен от свой комитет по посрещането. Минаха цели
— Разчиствахме падналата пръст — обясняваше Риш — и видяхме в тунела светлини. Изтеглихме се назад чак до голямата тръба и се скрихме в най-голямото сляпо разклонение. В другия край на тунела настана врява, викове, престрелка и ние се изтеглихме назад… точно навреме, мисля… след взрива и двамата буквално оглушахме. Когато се престрашихме да погледнем какво става, тунелът към изхода беше затрупан от свлачище, а другият, към лабораторията, вече се пълнеше с вода. Върнахме се назад… и още назад… а водата се покачваше. После фенерчетата ни угаснаха…
Иван Ксав потръпна от див ужас, после спонтанно пристъпи към Риш и — за неин ужас — я прегърна.
— Ъъ, благодаря ти, Иван Ксав — каза тя, измъкна се от прегръдката му и го изгледа озадачено. После продължи с разказа си: — Бяхме в края на сляпото разклонение, стояхме и чакахме в образувалия се въздушен джоб, когато започна онзи странен звук и вибрациите. Продължи безкрайно сякаш, спираше и започваше. А после… все едно някой махна запушалката на вана. Водата се оттече и ние тръгнахме след нея. И тогава тази чудна малка сонда ни намери. — Риш се усмихна на момчето от инженерния корпус, което й отвърна със същото, но доста по-колебливо. Едва ли всеки ден му се усмихваха красиви синьо-златни дами със заострени уши, помисли си Тедж, или изобщо дами, без значение на окраската. Биърли, който определено не страдаше от подобен недостиг, взе студената ръка на Риш в своите и я разтърка грижовно.
Когато евакуационният медицински палет пристигна — беше от малките, за да мине през дупката в тавана, — Риш и Чер бяха първите, натоварени и изтеглени нагоре. Имола и компания бяха следващите — поотделно, всеки придружен от въоръжен пазач. След тях — баронесата и баба, после баронът и Амири, после Гъли и Смарагд. Перла беше следващата, заедно с Биърли, който бързаше да се присъедини към своите повереници. Тедж изчака Иван Ксав.
