Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 268
Лоис Макмастър Бюджолд
— После дошла изненадката — прекъсна го Иван Ксав. — Значи хората на
— Трудно е да се каже чий изстрел го е направил — каза с известно негодувание Биърли, — защото понастоящем местопрестъплението е погребано под тонове кал. Така или иначе нечий енергиен лъч явно е попаднал върху старите експлозиви. Взривът е бил колосален и доста зрелищен, както разбрах. Наложило се да изкопават един от бандитите и едно от момчетата на Алегре, но…
— Някой пострадал ли е сериозно? — прекъсна го Тедж.
— И двамата, но ще оцелеят. През следващите два часа тънахме в догадки, никой не знаеше какво точно става и така докато медиците не успяха да свестят Звездичка. След това, както и сам можеш да се досетиш, стана страшно. Особено след като някакъв глупак… след като някой се сетил да звънне посред нощ на майка ти и Саймън.
— А — измънка Иван Ксав и пристъпи от крак на крак.
— Звездичка се кълнеше, че в бункера има оцелели, макар скенерите да не отчитаха нищо. Момчетата от спасителния отряд докладваха, че през тунела не може да се проникне, и тогава дойде ред на инженерния корпус. Горе е истински цирк, сериозно.
Иван Ксав погледна нагоре и изкриви устни. Отиде при първия войник и му каза:
— Съобщете на командващия си офицер, че районът трябва да се третира като зона на биологично замърсяване втора степен. Най-малко.
Войникът се обърна да го погледне.
— А вие сте?… О! Капитан Ворпатрил. Слушам, сър. — Вдигна комуникатора към устните си и предаде съобщението.
Войникът от инженерния корпус, който клечеше над контролния си панел, чу това и спря да диша, но след малко се отказа и продължи работата си.
Иван Ксав се върна при Тедж и Би и каза:
— Лично аз бих го обявил за пета степен, но бабо-тъщата ми едва ли би се съгласила. Да се надяваме, че втората степен ще обезкуражи кандидат-туристите, докато някой не смогне да организира екип от оценители, които да слязат тук и да направят инвентаризация. Това място ще има нужда от сериозна охрана. И от охрана на охраната.
— Е, Арките явно са уцелили мястото… — каза замислено Би. — Тук наистина ли има съкровище, или Звездичка е преувеличила от страх, че иначе няма да ви изровим?
Вместо да му отговаря с думи, Иван Ксав го заведе да му покаже кутията с печатни кинжали, към които, изглежда, беше развил собственическо чувство. Лицето на Биърли моментално се изопна.
— И това го намерихме в първия сандък, който отворихме, представи си — каза Иван Ксав. — Да не ти разправям какво имаше в другите. Плюс половин тон или там някъде златни монети от времето на Окупацията.
