Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 267

„Звездичка е спасена? И това е нещо…“

Тедж поклати глава.

— Бяха в тунелите, когато избухна бомбата — каза тя и посочи овалния отвор в стената. — Оттогава не сме ги виждали. Бяхме в капан тук заради покачващата се вода, а те… не знам.

— Видях само Звездичка — каза Би. — Тя е малко… тоест беше малко… сега чака горе с… с всички.

Измъкна се от сбруята си и тръгна с бърза стъпка към изхода.

Вторият войник, който междувременно беше коленичил до отвора към тунела и подреждаше някакво оборудване, вдигна отривисто ръка и каза:

— Моля изчакайте, сър. — Взе в ръце една дистанционна сонда и я насочи. — Тръгвай, Търсачке! — Малкото гравитационно устройство включи прожектора на муцунката си и излетя към сенките, а войникът насочи вниманието си към малкия контролен панел.

Иван Ксав хвана Биърли за рамото и го дръпна назад.

— Тези са от инженерния корпус — каза му тайнствено. — По-добре не им се пречкай.

— Но — заекна Биърли, — ако тя още е там, ъъ, ако те са там…

— Ако са там, след няколко минути ще го знаем, без да се налага да пращаме втори отряд, който да спасява първия. Лейди гем Естиф смята, че след експлозията и наводнението тунелите са опасно нестабилни.

Би помрънка още малко, после се огледа и опита да преброи наличните хора. Не му се получи от първия път, нищо че мърдаше устни и пръсти.

— Значи… всички Арки, включително ти, Иване, са налице, с изключение на Чер и Риш? А тези тримата? Кои са и откъде са се взели?

Имола и неговите две горили тъкмо идваха на себе си.

— Този е сер Виго Имола — каза Тедж. — Много лош човек, когото ИмпСи трябва да арестува незабавно. Другите двама са неговите злощастни наемници. Определено не са извадили късмет с шеф като него. Предполагам, че вече сами са стигнали до същия извод. Освен това Имола всъщност не е истинското му име.

— А, ясно. Така или иначе го търсехме.

Биърли тръгна към първия войник, който беше събрал Арките около себе си и ревеше по военному. Доста дружелюбно всъщност, но все пак ревеше:

— Слушай! Първо! Някой нуждае ли се от спешна медицинска помощ?…

Когато Биърли се върна, Иван Ксав попита:

— Е? Докато ние седяхме цяла нощ в съкровищницата и разсъждавахме върху истинската природа на богатството, какво правеше ти?

— Ами, полудявах в белите си ленени чаршафи, най-общо казано. Някъде около полунощ стана ясно, че всичките ми обекти на наблюдение, плюс тебе, са изчезнали едновременно. Още тогава разбрах, че става нещо. Малко по-късно пристигна първата непотвърдена новина, че някой се е опитал да взриви централата, доста некомпетентно. Не направих връзката веднага. Защото, така де, смятах, че съревнованието между Саймън и Шив е по-скоро на ниво идеи и логистика, без оръжия. Освен това подобен нескопосан опит за атентат срещу централата на ИмпСи не подхождаше на умен човек като Шив.

— Да, ако беше негово дело, сигурно щеше да се справи по-добре — съгласи се Иван Ксав.

— Всичко започнало, когато наземен патрул на ИмпСи отишъл да провери сигнал за необичайно високи енергийни нива в гаража през улицата. Момчетата изненадали четирима бандити, които тъкмо товарели припаднала жена в един бус. Което по принцип е работа на общинската полиция, но момчетата на Алегре са си такива, знаеш, обичат да пострелят на живо, да разнообразят скучното нощно дежурство. Плюс — както ми сподели един от тях по-късно, — че имало шанс дамата да им благодари. Свалили двама от бандитите, но другите двама се скрили в този ваш тунел и момчетата от ИмпСи ги последвали. Разменили си няколко залпа със зашеметители, после…