Читать «Сделката на капитан Ворпатрил» онлайн - страница 266

През следващия час звукът започва и спира десетина пъти. Ставаше по-силен, приближаваше се, вибрациите изтъняваха странно, като писклив вой. От тавана — или покрива, в зависимост от гледната точка — се чуваха удари.

Оглушителен вой… от тавана се посипа прах. Над центъра на стаята бавно се очерта кръг. Иван се спусна напред да спаси кутията с печатните кинжали, изтича обратно при Тедж и се опита да изчисли приблизителната тежест на диск с диаметър два метра, направен от свръхплътен и свръхподсилен пластобетон, плюс инерцията, която щеше да набере при падането си от три метра. Щеше ли да пробие пода и да се стовари в долното ниво? Нищо чудно…

Стана така обаче, че щом кръгът се затвори, плочата увисна за кратко във въздуха, а после като по магия се издигна нагоре. „Ура за гравитационните теглещи лъчи!“

Студена сивкава светлина изпълни помещението заедно с прилив на хладен въздух. Чак сега Иван си даде сметка колко задушно и влажно е било тук — трябваше и сам да се сети, ако не по пътя на логиката заради бройката на хората, които дишаха ограниченото количество въздух, то заради собственото си засилващо се главоболие. Но пък за главоболието му бе имало толкова много други причини, че… Овалната плоча на техния импровизиран вход простена, помръдна, после отскочи рязко назад в разширението на тунела. Подът и стените на тунела бяха влажни, но вода нямаше. Въздушното течение стана много силно, като вятър, после отслабна значително.

Войник в планетарна полуброня се спусна с въже през дупката на тавана. Драматичната му поява изгуби част от ефекта си, когато войникът се приземи накриво върху купчина сандъци, които се сринаха заедно с него, макар че той бързо скочи на крака. Арките в помещението благоразумно вдигнаха ръце с дланите напред — знак, че не са въоръжени. Втори войник се спусна до първия, който крещеше превъзбудено в комуникатора на китката си:

— Влязохме, сър! Намерихме ги!

Третият новодошъл беше последният човек, когото Иван очакваше да види провиснал в края на въжена сбруя — Биърли Ворутиър, силно смутен в тази си неочаквана роля и вид. Наистина изглеждаше комично — с части от военна полуброня, нахлузени върху омачкания му цивилен костюм. Иван връчи на Тедж кутията с безценните кинжали и се спусна да помогне на Биърли, който падаше право към поредната купчина сандъци.

— Мразя високото — простена Би, докато Иван му помагаше да си стъпи на краката.

— Аз пък мразя дълбокото — отвърна Иван.

— Е, всекиму своето.

— Явно.

23.

Тедж откъсна поглед от сивия кръг прекрасно бараярско небе, насечено от силуетите на изтегляща се строителна техника, остави настрана безценните ножове на Иван Ксав и се приближи навреме да пресече зараждащата се караница между него и Биърли на тема „защо се забавихте толкова“.

— Видяхте ли Риш и Чер? — попита настоятелно.

Биърли се обърна и я погледна.

— Не. Не са ли с вас? Звездичка се надяваше, че може да са тук.