Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 64

— Да ме шибат! — прогърмя той, спирайки до долната табла на леглото. — Да ме спукат от шибане! Снощи исках да й светя маслото, да пукна ако не исках! Никога не си пожелавай нещо, момко, ако не си сигурен, че ще го преживееш в случай, че се сбъдне. От колко време?

— От осем до десет часа, съдейки по телесната температура и степента на цианоза, но все пак ще трябва да почакаме…

— … официалното заключението на съдебномедицинския експерт. Да, знам. Тези медици са винаги противно едни и същи. Боят се от всякакви твърди заключения като дявол от тамян… Това огледало е много удобно.

Отдавна свикнал с внезапните поврати в мисълта на шефа си, Паскоу вдигна поглед към огледалната стена над горната табла на леглото и се загледа в отражението на трупа в нея. Рипли изглеждаше много умиротворена. Копринената роба, с която бе облечена, преди бе леко разтворена, за да позволи на съдебномедицинския експерт да изследва фаталната рана, но Паскоу отново я бе затворил, за да покрия тялото й.

— За секс ли, искате да кажете? — попита той.

— Я вземи си изтъркай мозъка с карбол! Ти май още четеш ония мръсни книжки, а? Местена ли е?

— Само колкото медика да си свърши работата. Казах им, че ще искате да я видите на място.

— Така ли? Да й гледам японските легла? Това тук както го гледам, си е старо и почтено йоркширско легло. Яка и твърда долна табла, да има човек къде да си опре краката за контра. Не, момко, погледни я в огледалото и ми кажи какво виждаш?

Паскоу се взря.

— Корените? — опита се да налучка той. — Тя си е боядисала косата руса?

— Да, да — каза Дебелака нетърпеливо. — Но това щяхме да го забележим и на масата, нали? Не бе, погледни я в другия край.

Паскоу премести поглед върху стъпалата на жената, едвам стигащи до долната табла, така цветисто описана от Далзийл. Бяха обути в чифт изглеждащи много удобни кожени пантофки. Пряка видимост към тях нямаше — бяха скрити от таблата. Погледнати отстрани изглеждаха незабележими. Погледнати обаче през огледалото, в тях имаше нещо… трудно за изказване, бяха толкова безформени, но…

— Разменени са май, а? — колебливо каза той.

— Точно така. И как така са били разменени?

— Вероятно са паднали, докато Уърдман я е пренасял през…

— Уърдман? Брей, откъде ви хрумна това тъпо име?

— Изглежда такъв прякор е измислил детектив констъбъл Боулър за маниака, дето пише тези Диалози.

— Бойлера го е измислил, казваш? И Рипли дрънкаше нещо такова в предаването си — зловещо заключи Далзийл. — Ще ми се да разменя някоя и друга дума с този младеж. Къде е той?

— Изпратих го до библиотеката да вземе новия Диалог, онзи, дето ни натресе това… тази работа.

— Ти си изпратил него? Не-е, всъщност като си помисля, няма значение, нали? Пред кого ще пее, след като Рипли е мъртва? Този Уърдман я е оправял сигурно и отпред, и отзад, и преди, и след събитието, а?

Коравосърдечието на Далзийл пред лицето на смъртта бе — поне така се надяваше Паскоу — предпочитания от него начин да се справя психически със стреса. А може би просто си беше коравосърдечен.