Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 66

— Е, успя да го направи, нали? — въздъхна Далзийл, докато санитарите влизаха в апартамента, придружени от Боулър и започнаха да подготвят трупа за извозване.

Тримата полицаи гледаха, потънали в мълчание, което никой не наруши, докато санитарите не изнесоха товара си навън.

— Нека това да ни е за урок — каза Далзийл.

— Какъв урок, сър? — попита Паскоу.

— Амбиция — отвърна Дебелака. — Тя също убива… Добре, аз се омитам. Дръжте ме в течение.

Хат гледаше в отдалечаващия се гръб с неприкрито облекчение.

Паскоу се обади:

— Хат, хвърлих едно око на доклада, дето си изготвил за господин Хедингли. Добър доклад. Дава насоки, че става наистина нещо мръсно. Жалко, наистина че се потвърди по такъв трагичен начин, но поне никой няма да каже, че не сме били в час. Браво.

— Да, сър, благодаря ви — отговори Хат, долавяйки любезните нотки в гласа на детектив главния инспектор и въпреки това чувствайки се още по-зле. — Сър, има още нещо… за което току-що се сетих… наистина… оня тип Рут, дето ми наредихте да следя…

Цялото внимание на Паскоу бе насочено към него.

— Мисля, че беше… Искам да кажа, че беше в „Таверната“ през нощта, в която Дейвид Питман бе убит…

Сега вече Питър Паскоу го гледаше втренчено и в очите му нямаше ни най-малък признак на любезност.

Глава дванадесета

Хубавото у Паскоу бе, че не затаяваше злоба в себе си или поне така изглеждаше, което пък от своя страна, разбира се, би могло да бъде лошото.

Хат доброволно се бе нагърбил да отиде и да говори с Рут за посещението му в „Таверната“, но детектив главния инспектор не му разреши, след което — нещо обичайно за него, но доста необичайно за много други полицейски служители — мотивира отказа си.

— Рут не те познава по физиономия… освен ако не си се разкрил.

— В никакъв случай, сър — уверено отвърна Хат.

— Тогава нека си остане така. Ще изпратя сержант Уийлд да говори с него. От всички нас, той е най- … как да го нарека… най-непроницаем. Ако някой изобщо може да убеди Рут, че той е просто един вероятен свидетел като всички останали гости на „Таверната“, то това е Уийлд. Разбира се, той може би е именно това. Вероятен свидетел.

„Да бе, да — помисли си Хат. — Обаче ти се надяваш да е нещо далеч повече от това, нали?“

— Междувременно — продължи Паскоу, — ти вземи да отскочиш до Газет. Рипли е била убита късно снощи. Освен ако Диалога не е бил написан предварително, а той изобщо не звучи така, той може да е попаднал в торбата някъде през десетте часа преди девет часа тази сутрин, когато е бил открит. Искам да знам как е станало това. А аз през това време ще проверя в библиотеката. Като свършиш, ела там. И Хат, давай го по-спокойно, а? Ще ни сбръчкат, когато тази работа стигне до пресата. Дай малко да си поразширим времето на спокойна работа, става ли?