Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 62

В дадения случай Фолоус прояви достатъчно здрав разум, за да не притиска нещата.

— Много добре — каза той. — И може би няма да е зле да направим и едно копие за мис Гадина Рипли, тъй и тъй е у нас. Макар че няма да се изненадам, ако тя вече си има.

— Няма — отвърна Рай. — Според мен няма. Макар че сигурно първа го е научила. — Тя леко разтърси листа. — Мисля, че всичко това е плод на болна психика, но ако съм разбрала правилно, с това нещо Уърдман ни казва, че току-що е убил Джакс Рипли.

Глава единадесета

Хат Боулър се взираше в трупа на Джакс Рипли и усети как в него се надига тъга, от която краката му едва не се подкосиха.

През времето на все още кратката си служба, той и друг път бе виждал трупове и бе научил някои от номерата, с които неприятната гледка се превъзмогва — наложеното равномерно дишане, психическото дистанциране, погледа нарочно избягва да се фокусира върху каквото и да било. Но за първи път виждаше трупа на човек, когото е познавал. Когото е харесвал. Който е на неговите години.

„Мъчно ти е за себе си“, каза си той ядно, надявайки се да възстанови самообладанието си чрез цинизъм. Но това не даде резултат и той се извърна неуверено, макар да внимаваше да не се хване без да иска за някъде, за да се подпре.

Джордж Хедингли също имаше проблеми, той го видя ясно. Всъщност едрия детектив инспектор се бе обърнал и се бе измъкнал от спалнята преди Боулър и сега седеше в едно кресло в хола и явно никак не му бе добре. Нямаше добър вид и когато бе пристигнал на работа по-рано тази сутрин. Бе закъснял с пет минути, нещо, което минаваше незабелязано за повечето служители от следствено управление с ранг над констъбъл, но равни на засилена сеизмична активност в поведенческия модел на Хедингли.

Когато Боулър се втурна в кабинета му с новината, която Рай току-що му бе съобщила по телефона, той отначало не можа да разбере за какво става въпрос. Най-накрая, след като Боулър се бе опитал да влезе във връзка с телевизионната водеща в студиото, а след това и в дома й, Хедингли се бе оставил да го убедят, че трябва да отидат до апартамента й лично.

Сега, седнал в креслото и вперил очи в пространството пред себе си, вместо на здрав петдесетгодишен капитан, плаващ тържествено към спокойния бряг на заслужената пенсия, той приличаше по-скоро на грохнал гражданин, който се е държал до последно, докато най-накрая не е бил изхвърлен поради немощ.

— Сър, да задвижвам ли нещата? — попита го Боулър.

Той взе мълчанието за знак на съгласие и позвъни в участъка да изпратят оперативна група, добавяйки под сурдинка:

— И гледайте да уведомите детектив главния инспектор, моля ви. Според мен, господин Хедингли не е добре тази сутрин.

Успя да убеди детектив инспектора, че креслото в хола на жертва на убийство, едва ли е най-подходящото място, където да те завари по-старши служител и го склони да излезе навън във влажния утринен въздух преди пристигането на Питър Паскоу.

— Джордж, добре ли си? — попита го той.