Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 63

— Аха… Е, всъщност… не чак толкова. Някакъв грип май… Едвам успях да се измъкна от леглото тази сутрин — заекна Хедингли с треперещ глас.

— Ако съм на твое място, веднага ще се върна и пак ще се вмъкна в него — твърдо рече Паскоу.

— Не, ще се оправя. Трябва да вляза и да огледам, докато следите са още свежи…

— Джордж, знаеш, че никой няма да влезе, докато не се свърши всичко онова, което трябва да се свърши. Отивай си в у дома. Това е заповед.

И за да извади жилото от началническото държане със стар колега, който е бил детектив инспектор откакто Паскоу пристигна в Мид Йоркшир като детектив констъбъл, повел под ръка Хедингли към колата му, Паскоу добави тихо:

— Джордж, дни ти остават само и нямаш нужда от цялата тази работа, не е ли така? Искам да кажа, кой знае, може да се проточи до безкрай. Взимай си парите и лягай някъде на топло, а? И не се притеснявай, ще ти впиша положителна оценка за това, което си направил до този момент. Много здраве на Берил.

Загледан в отдалечаващата се задница на колата на детектив инспектора, той поклати глава, после се извърна към блока.

— Дотук добре — каза той на Боулър. — Хайде сега да ми разясниш ситуацията.

— Да, сър. Надявам се, че нямате нищо против моята молба да доведат вас. Детектив инспектора наистина не беше добре и…

— Не, правилно си постъпил. Ти самият също не изглеждаш кой знае колко… умен. Надявам се, че все пак нищо ти няма.

— Да, сър, добре съм. Просто малко се стреснах като видях Джакс… мис Рипли… познавахме сме малко, нали разбирате…

— Да — отвърна Паскоу, съзерцавайки го със замислен поглед. — Гледа ли предаването й снощи?

— Да. Доста вълнуващо, мисля. А вие гледахте ли го, сър?

— Всъщност не.

Обаче бе чул за него, когато Далзийл му се бе обадил, бълвайки страхотни заплахи за това какво щял да стори с Рипли и Боулър — както заедно, така и поотделно — когато му паднат в ръчичките.

Паскоу го бе успокоил, подчертавайки че да прилагаш физическо насилие над телевизионен служител публично, не е най-добрата политика за един полицейски служител, а колкото до Боулър, ако се докаже, че той е изнесъл информацията, с него ще се занимае „Вътрешно следствие“, което — в най-лошия случай — ще го отдалечи от оплешивяващата глава на Дебелака.

На детектив главния инспектор му хрумна мисълта, че Далзийл вероятно не се е вслушал в съвета му и лошият вид на детектив констъбъла, както може би дори и смъртта на жената, се дължат на неговата пряка интервенция.

Но когато оперативната група свърши с предварителния оглед на мястото и най-накрая му се отдаде възможност да види трупа, той зачерта Дебелака от списъка със заподозрените. Това тънко ножче не му бе в стила. Той просто би й откъснал главата.

Фриволни мисли от този род му помагаха да се разсее от близкия сблъсък с мъртвите, което за него беше най-неприятната част от работата му. Очакваше го обаче още по-голямо разсейване. Най-напред го чу като мощен полъх, нахлул в сградата и вдигна поглед към огледалото над леглото да види дали от ушите и ноздрите му не излиза пушек. Оказа се, че става дума за съвсем земния дух на Андрю Далзийл, който нахлу в стаята.