Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 61

Но тя вече не го слушаше. Както обикновено, тя разделяше работите на писани на ръка и писани на машина, след което изхвърляше всичко от първата група, което не се вместваше в повишените й стандарти за краснопис. Но в момента в ръката си държеше изписан на машина лист и го гледаше с нарастващо вълнение.

— О, мамка му! — промълви тя.

— Във всеки случай — казваше тъкмо Дик Дий, — смея да твърдя, че въпреки усилията на мис Рипли да разбуни духовете, всичко накрая ще излезе буря в чаша вода и за нея ще приключи (в едър план) с развалено яйце на лицето, а за вашето добро „аз“ — най-много с хлебна трохичка върху снежнобялата салфетка на вашата репутация.

Както Рай вече бе разбрала, Дий имаше навика да облича по-хапливите си иронични забележки с ярки и цветисти фрази, но уверението като че ли не се оказа достатъчно да умилостиви Пърси Фолоус — процес, маркиран физически при излизането му от офиса, чрез опит за приглаждане на златистата му грива, която по време на стресови ситуации имаше свойството да щръква наелектризирано на всички страни като паунова опашка.

„Аз не бих се притеснявала, Пърс“, помисли си Рай.

Дий го последва, усмихна се на Рай и каза:

— Добро утро.

— Добро утро. Съжалявам, че закъснях — каза тя, следейки Фолоус с надежда, че ще го види да си тръгва от отдела.

— Така ли? Не съм могъл да забележа. Май отново съм си забутал часовника някъде. Да си го виждала?

Цялата работа с часовника на Дик беше шега. Той не обичаше да е на ръката му, когато тракаше на клавиатурата — казваше, че нарушавал баланса на прозата му — веднъж свален от ръката, той проявяваше странния стремеж да потъва като че ли в Бермудския триъгълник.

— Виж в средната лавица. Там изглежда му е любимото място.

Той се наведе и само след секунда се изправи с усмивка на уста.

— Колко умно от твоя страна. Отново се включвам в потока на времето, което означава, мисля си, че трябва най-сетне да се захващаме за работа. Пърси, свършихме ли?

Фолоус каза:

— Надявам се, Дик. Надявам се, чухме всичко за тази глупава работа, но ако има някакво по-нататъшно развитие, искам да съм първия, който да узнае. Надявам се ти и персонала ти да разбирате добре това.

Той впери сърдит поглед в Рай, която му се усмихна, мислейки си: о кей, Пърс, щом така искаш, чакай тогава да те видя. Обърна се към Дий и каза:

— Дик, опасявам се, че получихме още един.

Тя вдигна листа пред очите им, стиснала го с два пръста за ъгълчето.

Видя, че Дий я разбра моментално, обаче на Фолоус му трябваха няколко секунди докато загрее.

— Още един…? О Боже, да не искаш да кажеш още един Диалог? Дай да видя.

Той се опита да го дръпне от ръката й, но тя го отдръпна.

— Мисля, че никой от вас не бива да го пипа — каза тя. — Смятам, че трябва веднага да се обадим в полицията.

— Така смяташ ти, а? — попита Фолоус, чиято коса отново бе щръкнала.

Тя си помисли за момент, че той ще й заповяда да й даде Диалога. Персоналът на библиотеката, както той само обичаше често да казва, бе едно голямо и щастливо семейство, но, както Дик Дий веднъж бе забелязал, формата на организация, възприета в семейния живот, рядко се нарича демокрация.