Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 59

— Съжалявам, Пърси, но аз останах с ясното впечатление, че не искаш да бъдеш обезпокояван с нищо, свързано с конкурса. Всъщност аз дори си спомням точните ти думи, ти винаги се изразяваш така забележително. Ти каза, че това било „толкова незначителна задача, че не виждаш причина защо тя трябва да пречи на рутинната работа на отдела, а още по-малко защо трябва ти самият да бъдеш занимаван с нея, освен със съобщението за успешното й приключване“.

Рай усети как се преизпълва с гордост от представянето на шефа си. Това внимание и памет за подробности, което го правеше толкова ефикасен началник на читалнята, също така му даваше и хирургическа точност в споровете. Не желаейки да прекъсва такова хубаво забавление, тя не влезе в офиса, а седна на рецепцията. Сутрешната поща за отдела бе сложена там, заедно с познатата до болка найлонова торба, съдържаща най-новите работи, (духът и се приповдигна) представляващи вероятно последната партида разкази от Газет.

Най-горе на торбата, мушнато наполовина вътре, наполовина вън, се виждаше лист, с написани на машина само няколко реда. Все още надавайки ухо към кавгата в офиса, тя го взе и прочете.

Девойко, ти сякаш си цвете, тъй мила и чиста и нежна. Когато те гледам, изпълва сърцето ми горест безбрежна.

— Но тук не става въпрос за конкурса, нали? — гърмеше Фолоус оттатък. — Тези Диалози, доколкото разбирам, са постъпили в него погрешно. Рипли каза, че те вероятно са били предназначени за новинарския отдел на Газет.

„Опитва се да дистанцира библиотеката от възможни лоши последици, причинени от Диалозите — помисли си Рай без да вдига поглед от стиховете.“

Бих искал над тебе с молитва да разперя пръсти в закрила; Дано те Бог до края запази Тъй чиста, нежна и мила.

В офиса Дий тъкмо питаше сърдечно:

— Да не би да искаш да ми кажеш, че е трябвало да се досетя за това и да ги върна на Газет?

— Така мисли Мери Егню — отвърна Фолоус. — Тя ми скочи още снощи, веднага щом предаването на оная Рипли свърши. И не мисля, че ми повярва, когато й декларирах абсолютното си неведение.

— Сигурен съм, че след като го е обмислила трезво, не би изпитала никакви затруднения да приеме тази концепция.

„Това беше добър удар, изречен с такава вежливост, че Фолоус сам би си навредил, ако се издаде, че е усетил обидата“, помисли си Рай.

Стиховете бяха също добър удар. Би било чудесно, ако Хат Боулър бе разширил лековатата си техника на водене на разговор с този старомоден похват, но някакси не го виждаше в ролята на нещастно влюбен поет. Във всеки случай, не бе необходимо да е мис Марпъл, за да открие кой е източника на стиховете. Тя бавно вдигна поглед и без никаква изненада откри, че гледа право в очите на Чарли Пен, извил се назад на обичайното си място, който я фиксираше с нескрито удоволствие.

Тя пусна листа на земята, отупа ръце една в друга като че ли да ги изчисти от нещо, после демонстративно се посвети на задачата да отвори пощата. Нямаше кой знае какво, а и да имаше, то не изискваше специално внимание, така че най-накрая, с известна доза неохота, насочи вниманието си към торбата с разказите. Това сигурно бе последната пратка, но големината й предполагаше добър предфинален наплив.