Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 56

Плюсовете обаче бяха твърде много, за да може негативизма на Мери Егню и заместник-главния констъбъл да убие духа й и когато най-сетне реши да приключи за днес, отвътре бе започнала да ври и кипи като готова да гръмне бутилка шампанско. Джон Уингейт още се мотаеше наоколо, изглеждащ по-малко разтревожен, след като започна да става ясно, че разкритията й в ефир вероятно ще съберат повече аплодисменти, отколкото псувни. Сексът й се стори добър начин да отпуши натрупалото се вътрешно напрежение, затова тя каза:

— Какво ще кажеш да отскочим до къщи и да ударим по едно празнично питие, Джон?

Той извърна поглед към нея, после сведе поглед към часовника си и всичката тревога се изписа на лицето му. „Сега си спомня как е било — каза си тя. — Мисли си, че с малко късмет не след дълго ще му се махна от главата и от живота, така че защо да не му ударим едно на изпроводяк? Ако сега плъзна ръка по гърдите му и кажа: «Хайде да го направим тук», ще скочи отгоре ми като луд.“ Но не й се искаше бърза работа на прашен канцеларски под.

— Прав си, Джон. Семейството на първо място, нали? — каза тя, целуна го леко по бузата и се отдалечи, давайки си съвсем ясна сметка, че вида на оттеглящия се към вратата стегнат задник го кара да примира от яд.

Но не й се искаше мъж, който да мисли как да си тръгне още преди да е дошъл. Тази нощ бе или всичко, или нищо и докато прехвърляше списъка с възможните кандидати в главата си, започна да й става ясно, че работата клони по-скоро към нищо. Никой като че ли не отговаряше на изискванията в момента… с изключение може би на… но не, не можеше да му се обади!

Тя се прибра в апартамента си и изрита обувките си с убийствено високи токове, с които ходеше на работа. Въпреки присъствието или именно поради него, на хора като Пентесилия в службата й, тя бе болезнено чувствителна на тема височина, особено пред всевиждащото око на камерата.

Дрехите й ги последваха. Тя ги остави да лежат, където ги захвърли и пъхна рамене в нежната си копринена роба, а краката — в чифт неподходящи за цвета на робата, но много удобни кожени пантофки. Твърде напрегната, за да мисли за сън, тя седна зад компютъра и натрака един имейл на единствения човек, с когото можеше свободно (почти) да говори — сестра си Енджи в Америка. Е, не беше секс, но бе все пак начин за отпускане след ден, прекаран във внимателно претегляне на всяка дума, особено през последните няколко часа.

Тъкмо го изпрати и телефона звънна.

Тя вдигна слушалката и каза:

— Здрасти.

Гласът отсреща веднага започна да говори.

Тя го послуша малко, после го прекъсна с недоверчив глас:

— И този трети Диалог е у вас?

— Да — отвърнаха отсреща. — Но трябва да бъде предаден утре. Ако искате да го видите…

— Разбира се, че искам да го видя. Можете ли да дойдете у дома?

— Сега?

— Да.

— Добре. След пет минути съм там.

Слушалката замлъкна.

Тя сложи слушалката върху телефона и замахна с юмрук във въздуха — жест, който тя винаги бе смятала за твърде патетичен, гледайки как го правят футболистите и изобщо спортистите след удачен удар — но сега вече разбра какво изразява.