Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 54

— Господи, Джакс! Какво беше това, по дяволите? Вярно ли е? Не може да бъде вярно! Откъде го взе? Какви доказателства имаш? Първо трябваше да го съгласуваш с мен, знаеш това много добре. Мамка му! Какво ще правим сега?

— Сядаме и чакаме — усмихна се тя, върнала си обичайното състояние сега, когато жребия бе хвърлен.

Не им се наложи да чакат дълго. Дори Джакс се стъписа от масирания удар на реакцията.

Последва какафония от телефонни обаждания, факсове, имейли и лични посещения, но самата реакция можеше да се раздели на четири ясно очертани групи.

Към първата група спадаха нейните работодатели от всички нива, като се започне от самия Уингейт и се стигне до най-високите слоеве на ръководството в Лондон, които не пропуснаха да повикат и адвокатите си. Веднага след като последните обявиха — разбира се, не без обичайната си разточителна употреба на условно наклонение и витиевати изрази — че в думите й няма нищо подсъдно, от потенциална жертва на съдебната система, тя бързо се превърна в звезда в ембрионален стадий. Та това бе новинарски удар от доброто старо време, нещо, което рядко се среща в националната, камо ли в провинциалната телевизия. Оттук произлизаше интереса на втората категория — останалите медии.

Веднъж решила се на този скок в тъмното, Джакс бе посяла няколко думи за намеренията си в няколко потенциално плодородни почви. Отдавна закоравели към всякаква проява на хиперболизация, никой не подскочи до небето от вълнение, но сега миризмата на кръв се носеше из въздуха и чакалите навсякъде надигаха муцуни, душейки енергично. Ако тази работа се окажеше вярна, значи би било истинска лудост да не си в центъра й още от самото начало и до края на вечерта Джакс вече бе дала съгласието си за едно радиопредаване, за едно тв токшоу и за една статия в неделното издание на един таблоид, а един голямоформатен вестник вече бе започнал преговори с нея за кратък биографичен очерк. Обади се и Мери Егню от Газет. Тъй като бе прагматичен човек, тя не започна да упреква бившата си репортерка за това, че бе отмъкнала материала от скута й.

— Браво, скъпа — каза й тя. — Страхотен старт, но оттук нататък ще имаш нужда от помощта ми.

— Защо мислиш така, Мери?

— Защото след като си го издънила, изворчето ти в полицията ще пресъхне като чатала на мумия — отвърна Мери. — И защото вестника, в който тази откачалка — ако има откачалка, в което не съм много убедена — е Газет. Така че, когато се появи следващия…

— След като си такъв скептик, какво те кара да мислиш, че ще има следващ? — прекъсна я Джакс.

— Ти мислиш така, скъпа, не аз. Ти на практика даже го гарантира. Ти направи така, че всяка откачалка в окръга ще пожелае да вземе участие във веселбата, и само Бог знае докъде са готови да стигнат някои от тях. Пак ще ти се обадя. Хайде, лека нощ.

„Кучка — помисли си Джакс. — Любопитна като сврака и гледа да разбута кошера, опитвайки се да разбере какво мисля. Дали имам нужда от нея? Вероятно не. От друга страна пък няма смисъл да й казвам да се разкара, докато работата не е сигурна.“