Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 55

Обаче третата категория — обществената реакция — й даде да разбере, че Егню в края на краищата май е била права. Някои от хората бяха загрижени, някои — невъздържани в хулите си, някои — откровено изперкали, един-двама бяха открито заплашителни, но нито един от тях не се оказа полезен. Всички разговори се записваха, за да бъдат предоставени по-късно в полицията. Един запис обаче определено не ставаше за полицията. Това бе обаждането на Сирил Стийл, нямащ търпение да разбере дали Джакс няма още боеприпаси за да го въоръжи по-добре за антиполицейския му кръстоносен поход. Както и Егню, той бе незначителен в национален мащаб, но от местен мащаб бе известен с кръстоносния си поход срещу неефективността и корупцията. Той й бе давал много полезна информация накъде да гледа и което бе по-важно — в замяна й се налагаше да задоволява апетита само на неутолимия му и всеяден стомах. Сега бе доволен от създалата се, както той смяташе, печеливша ситуация. Полицията или не е изпълнила дълга си да уведоми съвета за възможен сериен убиец в града, или управляващата партия не е изпълнила своя — да уведоми полицията своевременно. Освен съюзника си от полицията, Джакс би се радвала да разчита на подкрепата на колкото е възможно по-високопоставени личности в Мид Йоркшир и затова остави зловонния съветник да приказва десетина минути и накрая го прекъсна с обещание да го държи в течение.

След това се настани по-удобно и зачака обажданията на последната група.

Това бе следствено управление. Обаждането от нейната пойна птичка, което тя очакваше, не дойде, но час след като програмата свърши, офицерът за връзка с обществеността — дружелюбен инспектор с приятни и непретенциозни маниери, прикриващи остър като бръснач ум — й звънна, за да разбере дали интереса както на ВВС, така и на силите на реда, не може да бъде задоволен от малко взаимно сътрудничество. Например, ако той й обещае да я задържи като главна героиня, може би тя ще му каже откъде има тази информация? Тя се засмя и той също се засмя в отговор, после продължи:

— Радвай се тогава, мойто момиче. Но не се изненадвай, ако след малко чуеш силен лай. Това ще бъдат те, хукнали нагоре по стълбите, помъкнали ротвайлерите със себе си.

Накрая се появи заместник-главния констъбъл, който се оказа без куче, но се постара да свърши цялата работа със собствените си зъби. Помоли я да каже кой й е информатора. Тя отказа, позовавайки се на журналистическата тайна. Той членоразделно й продиктува какво предвижда закона към всеки, разполагащ с информация за престъпление, независимо дали то е вече извършено или предстои да бъде. След което й пожела всичко хубаво в бъдещата й кариера, за нейно добро надявайки се тя да се практикува в район, отдалечен на голямо разстояние от Мид-Йоркшър, той й се озъби в усмивка и си тръгна.

„Дано да получиш тази работа в Лондон, моето момиче — каза си тя. — Според мен тука съвсем скоро ще ти припари здраво на дупето.“