Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 50

— Кой?

— Ама ти къде живееш? Амброуз Бърд, който завеждаше стария общински театър до затварянето му миналия месец, в резултат главно от несъгласието на съветник Стийл да се отдели една голяма сума за обновяването му, съгласно съвременните стандарти. Това лишава Последния актьор-директор (това е титла, предпочитана от него самия) от място, където да играе и което да ръководи, ако не смятаме далеч по-малкия студиен театър на Центъра… Е, това вече определено беше прозявка.

— Не, беше опит да се намеся. Щях да те питам да не би и този Бърд да е решил да се кандидатира за поста директор на Центъра.

— Мислил ли си някога да станеш детектив? — попита го Рай. — Защото удари в десятката. Така че Бърд и Фолоус са се вчепкали в борба на живот и смърт. И е доста забавно да ги гледаш отстрани. Не полагат почти никакви усилия да крият какво изпитват един към друг. Давят се като кучета за кокал за всяко кътче от Центъра. Римския пазар е драматичен жанр, казва Амброуз, затова поема звуковите ефекти и обучава хората от магазинчетата там да се обличат и да действат като римляни. На бедния стар Пърс му остават само езика и миризмите.

— Миризмите?

— О, да. Автентичната миризма на Римска Британия. Нещо средно между съблекалня на ръгби играчи и скотобойна, доколкото мога да разбера… Виж какво, самата аз започвам да се прозявам. Крайния резултат от всичко това е, че Пърси парира като заграби лъвския пай от подготовката за предварителния преглед с типична сексистка нетактичност и накара дамската част от персонала да вземе доброволно участие в разнасянето на шардоне и мезета. Край на историята. Можеш да се справиш много добре, ако можеш като конете да спиш прав и с отворени очи.

— Тогава защо такава умна, жизнерадостна, независима и съвременна млада жена като теб, се занимава с такива глупости? — попита Хат с тон, който според него можеше да мине за убедително възмущение.

Тя се опита да се защити:

— Голяма работа. И без това щях да отида. Дик ще изложи една-две работи. Той малко си пада художник.

Разбра колко му се искаше да подхване идеята, но с удоволствие видя, че е достатъчно умен, за да изостави тази мисъл.

— В такъв случай — каза той, — тъй като и аз съм на държавна работа, защо не? Облекло обикновено, нали?

— Облекло артистично — промърмори тя. — Което ме навежда на един важен въпрос. Как трябва да се облече човек, за да отиде да наблюдава птички в Стангдейл, Хат?

Той впери сериозен поглед в нея, за да скрие доволството си, че правилно е отгатнал намерението й да му предложи размяна, после каза:

— Е, ако започнем отвътре навън, имаш ли топло бельо?

Глава осма

Колегите на Джакс Рипли забелязаха, че през целия онзи петъчен следобед, тя бе замислена и отнесена. Обикновено след като подготвеше всичко за вечерното си представление, тя се държеше хапливо и бе откровено нетърпелива с всички, които не се движеха с нейната скорост. Но днес като че ли не можеше да се реши да свърши каквото и да било. „Надлъж и нашир“ обикновено се правеше от няколко предварително записани парчета, които Джакс свързваше, след което приключваше с предаване на живо от студиото на разговор на злободневна тема от местен интерес. Всичко, което бе написала за днес обаче бе конкурс за разказ.