Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 48

При мисълта за Анди Далзийл, той помрачня. Защо този човек го мразеше толкова много? Не можеше да е само заради дипломата му. Паскоу също имаше диплома и двамата с Дебелака изглежда работеха заедно, без да проливат излишна кръв.

— Ехо-о — обади се Рай. — Тук с мен ли си още или получаваш съобщения от планетата Зог?

— Да. Извинявай. Само като си помисля за началника ни и ставам такъв… Слушай, ще те държа в течение за развитието на Уърдман, обещавам. Предполагам, че от твоя страна няма нищо ново, а?

— Още Диалози ли? Не, разбира се, че не, в противен случай щяхме да ти се обадим. Освен това крайния срок е довечера, така че не остава много време.

Той впери в нея сериозен поглед и каза:

— Ако нашия Уърдман наистина убива хора, няма никак да се притесни от крайния срок на някакъв си конкурс за разказ.

Тя като че ли се ядоса, но на себе си, а не на него.

— Благодаря, че ме накара да се почувствам глупачка. Това част от работата ти ли е?

— Не. Част от твоята е.

— Кога съм допуснала глупост?

— Когато ти и Дий започнахте да употребявате сложни думи, чието значение, както правилно предположихте, аз не знаех.

— Като например?

— Когато ти казах как ме наричат приятелите ми, ти каза че било много парадистично или нещо от този род, от тяхна страна.

— Парономастично — каза тя. — Съжалявам. Прав си. Това просто е прилагателно от думата парономазия, която означава всякаква форма на игра на думи, като например игрословица.

— А какво отвърна Дий?

— Парономанско.

Тя се усмихна и добави:

— От думата парономания, означаваща натрапчиво пристрастяване към игра на думи. Освен това е и име на игра, която Дик много харесва.

Не му се искаше много да чува за това колко умен е Дий или каквото и да било, съдържащо и най-малък намек за близост между Рай и шефа й, но не можа да се сдържи да не запита:

— А ти играла ли си на това пара… как беше там?

Тя го дари с хладна усмивка, която сякаш казваше, че отлично е разбрала накъде се въртят мислите му и отвърна:

— Не. Тази игра могат да я играят само двама и тези двама са Дик и Чарли Пен.

— Писателя?

— Че друг има ли?

Той реши, че това не води доникъде и каза:

— След като и двамата се направихме на глупаци един пред друг, какво ще кажеш за тази неделя?

Тя не се престори, че не разбира, но все пак каза:

— Не знам дали съм чак толкова глупава. Какво означава „Е“?

— Какво „Е“?

— Е. Боулър. На читателската ти карта. Това Е. Хайде стига. Какво криеш под шапката си, Хат?

Той я изгледа със съмнение, после пое дълбоко дъх и каза:

— Етелбърт.

— Етелбърт — повтори тя, опитвайки името на вкус като лъжичка сладко, после облизвайки устните си като че ли да обере каквото е полепнало по тях. — Харесва ми.

— Наистина ли? — Той се вгледа в нея с изучаващ поглед, търсейки евентуална клопка. — В такъв случай си първата. Хората обикновено падат от смях като го чуят.

— Когато човек има име, което звучи като името на тропическо дърво, той не се смее на имената на другите — отвърна тя.

— Рай Помона — каза той. — Разбирам какво имаш предвид. Но то е хубаво. Помона не беше ли някъде в Италия?