Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 42

„Тоя тъпанар сякаш ми чете мислите“ — мина му през ума на Хедингли не за първи път. Той взе папката, тикна я под мишница и се отправи към изхода.

Загледан в отдалечаващия се гръб, Далзийл каза:

— Знаеш ли какво си мисля, Уийлди?

— Не бих могъл да предположа, сър.

— Мисля, че му се обади неговата благоверна и му напомни да прибере даденото на химическо чистене бельо. Едно нещо трябва да му се признае на Джордж. Изключително съвестно ни помага да чакаме с нетърпение заместника му.

— Но те няма да ни пратят заместник, сър.

— Точно това имах предвид — отвърна Анди Далзийл.

Той се върна в кабинета си, седна, вперил поглед в телефона, после го вдигна и набра.

— Ало — отговори женски глас, чиято топлина и сексапил се усети дори през телефона и отиде право в слабините му.

— Здрасти, златна. Аз съм.

— Анди! — възкликна Кап Марвел. — Каква приятна изненада!

После издаде звук, призван да потвърди истинността на думите й.

— Звъннах просто за да разбера как си. И да ти се извиня, че не хареса снощи заведението.

Тя се засмя и каза:

— Както много добре знаеш, аз не харесах не заведението, а твоето поведение, свързано с присъствието на онзи хубав млад твой служител и онази красива тв журналистка. Мислех, че се бяхме разбрали по този въпрос. Никакви служебни въпроси преди секса. След това можеш да се освободиш от съдържанието на сърцето си, а аз — да заспя.

— А шанс да се поправя няма ли да има? — изръмжа той.

— Шанса ти отлетя заедно с изгубената ми вечер снощи. Обичам да експериментирам с доста видове предварителна игра, обаче полицейските проблеми са нещо, което направо ме блокира отвсякъде. Но все пак приемам извинението ти за извинение.

— Супер. Тогава дай да организираме нещо друго. По твой избор. Където кажеш и ти обещавам да видиш, че съм възпитан както трябва.

— Ти го казваш. Добре, да видим. Тази сутрин получих две покани. Едната е на полковия бал на сина ми. Правят го през две седмици в съботите в Хейсгарт. Това е седалището на Бъджи Партридж. Той е главнокомандващ полка…

Синът на Кап от разтрогнатия й брак, беше лейтенант-полковник Пайърс Пит — Евънлоуд, известен на Далзийл под името Героя.

— Бъджи? За нас простосмъртните не се ли казваше просто лорд Партридж?

— Извинявай. Познавах го в друг живот.

Този друг живот беше период от брак с благородник, довел до появата на Героя, после до самоосъзнаването, до разбиване на илюзиите, бунт, развод и накрая до Далзийл.

— Срещал съм го само веднъж в този живот — каза Дебелака, — но се съмнявам дали ме помни… А другата покана?

— Да присъствам на изложба на занаяти и изкуство в Централната галерия.

— Това ли е? Никой не те кани да откриваш нова пивоварна или нещо от този род?

— Избирай — отвърна тя без да смекчи тона. — Или оловни войници с шампанско или картини с голи жени и евтино бяло вино.

Той помисли малко, после каза:

— От изкуство не разбирам много, но знам какво харесвам. Избирам голите картинки.

* * *

Хат Боулър се прозя широко. Бе прекарал една неспокойна нощ — леглото му плуваше в бурен океан от бира и кампари, а небето бе пълно с червени звезди, вперили в него огнения си поглед със сърдитите очи на Анди Далзийл. Бе станал много рано и бе отишъл на работа, където подреди бележките си в строен доклад, с който, без никакви задни мисли, разбира се, бе усложнил живота на Джордж Хедингли. Името на Франи Рут не фигурираше в списъка с резервации за „Таверната“. Той отново премисли причините, поради които не го споменаваше в доклада си, реши, макар и не без известни угризения, че те са толкова стабилни, колкото изглеждаха и снощи — може би даже още по-стабилни след сблъсъка с изгарящия поглед на Далзийл — след което, отчасти за да избегне четенето на доклада в негово присъствие и отчасти, за да успокои гузната си съвест относно нареждането на Паскоу, подкара колата си към крайния квартал, където бе апартамента на Франи Рут и възобнови наблюдението си.