Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 29

— И тук има птица, макар и да не прилича много на фазан… а тези неща тук с рогата, крави ли са или какво?

Хат, чувствайки се отритнат, взе прозрачния плик от ръцете й и каза:

— Дайте първо да разберем дали има престъпление, преди да сме тръгнали да търсим нишки. И ако има, не се безпокойте, ще го тикнем тоя любител на думите зад решетките за нула време. Жалко, че „Алкатрас“ е вече затворен.

— Алкатрас? — възкликнаха и двамата озадачено в един глас.

— Да, това може да се окаже Уърдман от „Алкатрас“.

Двамата го гледаха без да разбират и думичка.

Той продължи:

— Това беше кино… по телевизията го даваха завчера… един тип, Бърт Ланкастър го играеше, беше убил някого и го бяха затворили…

— О, да, спомням си филма — каза Дий. — Да, да, Уърдман. Много забавно, господин Боулър.

И отново това не беше удар, но Хат го усети като такъв.

— Ами… благодаря за помощта, ще го имаме предвид — каза той, опитвайки се отново да застане на висотата на професията си.

— За нас бе удоволствие — каза Дий. — Е, време е пак да се потапяме.

Той седна на масата, взе поредното писмо от конкурса и се вдълбочи в четене. Рай последва примера му. Боулър остана прав, бавно смалявайки се от нахакано ченге в бъдещ ухажор.

„Има много начини да нанесеш смразяващ удар и без помощта на пиперливи думи“, помисли си развеселена Рай.

Дий вдигна поглед и каза:

— Извинете, господин Боулър, има ли още нещо?

— Просто бях попитал нещо Рай… госпожица Помона.

— Нещо за… Уърдман?

Хат поклати глава.

— О, значи някаква библиотечна справка. Относно вашите орнитологически проучвания, без съмнение. Рай, можеш ли да му помогнеш?

— Не веднага — отвърна Рай. — Това е нещо, за което трябва да си помисля, господин Боулър…

— Хат — каза той.

— Моля?

— Приятелите ми ме наричат Хат.

— Колко парономично от тяхна страна — каза тя, хвърляйки поглед към Дий, който се усмихна и промърмори:

— Човек би казал дори парономанско.

— Да, да, какво има толкова — каза Хат с острота, предизвикана явно от тази размяна на неща, които според него бяха предназначени за подигравка.

— Вижте какво — каза Рай. — Нека си помисля малко. Може би ще разговаряме отново, когато се върнете да ни кажете какво сте открили по Диалозите и изобщо открили ли сте нещо. Това устройва ли ви, господин Боулър? Хат?

Той смръщи вежди за миг, после по лицето му се разля усмивка.

— Добре. Чудесно е. Ще се върна. Ще ви държа в течение по тази работа. Не че може да се окаже кой знае какво, но по-добре да проверим, отколкото да съжаляваме по-късно. Довиждане.

Той се извърна и си тръгна. Крачеше добре, с котешка грация. Може би това обяснява интереса му към птиците, помисли си Рай.

Тя отново хвърли поглед към Дий. Той й се усмихна съучастнически. После сведе поглед към листа пред него и поклати глава печално.

— Истината е много по-интересна от измислицата, не ти ли се струва? — попита я той.

Тя посегна за следващото писмо.

Почеркът бе познат, с големи и ъглести букви, писани с лилава химикалка.

Започваше с думите: „Снощи пак сънувах мокър сън…“

— Може и да си прав — кимна тя.

Глава шеста