Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 260

Реджиналд Хил

Всички сведоха погледи към екземплярите от Диалога пред себе си, после Боулър и Новело едновременно се обадиха:

— Шрифта.

След което се спогледаха изпитателно.

— Точно така. Шрифта. Всички тия главни букви. Дали означават нещо, запитах се аз — каза Ъркухарт.

— Слаба машинописка — обади се Далзийл.

— Не си дори близо — отвърна Ъркухарт. — Не, според мен това е хронограма.

Той ги изгледа победоносно. Всички го гледаха тъпо.

— Хронограмата — обясни той, — е писание, в което някои букви са направени да изпъкват, за да подчертаят съответна дата или епоха. В повечето случаи в хронограмата се използват римски цифри, защото, разбира се, те служат и като букви. Например Густав Адолф, шведския крал, загинал по време на Тридесетгодишната война, заповядал да изсекат медал, с който да ознаменува една победа през 1632 година, със следния надпис.

Той отиде до дъската и написа:

ChrIstVs DVX: ergo trIVMphVs

— Което, разбира се, означава…

Той очаквателно замълча, наслаждавайки се на господстващото положение, което му даваше знанието му.

— С Христос напред, ще разрешим това за нула време — наперено изрече Новело.

„Всички се засмяха, дори Тримбъл, а Ъркухарт я възнагради с вулгарната си усмивка, с която вероятно сваля студентките — помисли си злобно Хат.“

— Може и така да стане — каза лингвиста. — Сега дайте да си представим всички главни букви като римски цифри и да ги извадим от текста. В латинските текстове обикновено U-тата се пишат като V-та. Което ни дава… — Той написа на дъската 100+1+5+500+5+10+1+5+1000+5 — … което от своя страна е равно 1632. Това става и на английски. Много известен пример е следния…

Той отново се извърна към дъската и написа:

LorD haVe MerCy Vpon Vs

— Събирате цифрите и получавате 1666. Тук годината не е свързана с Големия пожар, а с едно друго събитие, което Драйдън ознаменува в неговото Annus Mirabilis, морската война между Англия и Холандия.

„Интересно — помисли си Паскоу. — Колкото повече навлиза в преподавателския си маниер, толкова по-слабо се забелязва шотландския му акцент.“

— Тука U-тата са изписани като V-та, макар да не са на латински — забеляза Уийлд.

— Начин, запазил се за краснописа на гравирани посвещения — каза Ъркухарт. — Едно време хората са нямали електрически инструменти и им е било трудно да гравират извивки. Нашия Уърдман обаче е пурист. В неговото стихче само V-тата са цифри. Да видим какво ще получим сега.

Той написа:

1+5+1+1+5+50+1+500+500+1+1+1+500+1+5+1+1+1 = 1576

— Е, ето как стои цялата работа — каза той доволно и си седна на мястото.

Всички седяха без да помръднат и се взираха като придворните на Балтазар в стената.

— И това ли е всичко? — попита Анди Далзийл.

— Освен ако не съм сбъркал при сбора.

— Но какво, мамка му, означава това?

— Хей, човече, аз съм по езиците, ти си шибания детектив. Но щом казва „Имам среща“, предполагам че тя е с неговата следваща жертва, така че 1576 е някакъв вид подсказка.