Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 262

— Е, това е нещо все пак. Макар че като си помисля, аз също нямам стабилно алиби.

Тримбъл рязко се изправи и останалите моментално го последваха.

— Повече няма да ви губя времето. Не искам да напомням на никой от вас колко важно е да доведем тази работа до бърз и задоволителен край, също както нямаше нужда местния депутат от Парламента да го напомня на мен тази сутрин. Анди, гледай да ме държиш в течение, моля те.

— Каквото и да стане, вие ще го узнаете първи — увери го Дебелака.

Щом вратата се затвори зад Главния, всички се отпуснаха на столовете си и съсредоточено заизучаваха пода или тавана, надявайки се някой друг да излезе с някаква идея.

Най-сетне Далзийл каза:

— Ако не друго, то поне ще се наложи да арестуваме Дан. Чухте го като каза, че няма алиби, нали? Освен ако младия Боулър не ни измъкне от затруднената ситуация.

— Сър?

— Ами тъй като те гледам как ги чупиш тия устни като котешко дупе… От тях сякаш всеки момент ще излезе или пръдня, или думи. Така че да си отваряме ушите или да си запушваме носовете?

— Извинете, сър. Аз просто гледах датата, написана на дъската — 1576 година.

— Да не си си взел изпита по история с отличен?

— Взех го — отвърна уклончиво Хат.

— Достатъчно е. Тогава бързо изприпкай до библиотеката и изрови всичко, което се е случило през тази година. Дори и нищо да не излезе, поне ще дадеш на Дий или Чарли Пен да разберат, че сме разбрали посланието.

Стараейки се с всички сили да скрие радостта си, че има извинение да се види с Рай, Хат се отправи към вратата.

Радостта му обаче малко понамаля, когато Далзийл подвикна след него:

— И гледай да се занимаваш само с тази дата. Защото младите жени сериозно могат да увредят кариерата на младите детективи.

Дебелака намигна на Паскоу и каза:

— А ти, девойко? Нещо да ти е хрумнало?

— Извинете, сър, на мен ли говорите? — стресна се престорено Новело.

— Какво, този куршум да не те е оглушил? Господи, ама ти изглеждаш ужасно. Време е да се прибираш у дома.

Мита й през ума, че ако да изглеждаш ужасно е достатъчна причина да те връщат вкъщи, то Далзийл и Уийлд не трябва да си показват носовете навън, но разбира се, не го каза.

— Има наистина едно нещо — бавно каза тя. — Монетата в устата на Бърд. Няма такава в устатата на Фолоус. Може би Уърдман е нямал нищо против Бърд да се прехвърли през Стикс и да се възнесе на небесата, но тъй като не е харесвал Фолоус толкова, го е оставил да се мъчи и на другия свят.

Паскоу кимна одобрително. Това умно копеле вече е мислило по това, помисли си Новело, и е разбрало, че в него няма нищо.

Умното копеле каза:

— Това е добра мисъл, макар че трябва да внимаваме да не бъркаме класическия подземен свят с християнския рай. И това пак ни връща на проблема със знака на долара.

— Всемогъщия долар, може би — предположи Новело. — Може Уърдман да си е мислел, че ада е нещо като Америка.

Паскоу се ухили развеселен.

„Веднъж поне да не се усмихва снизходително“, помисли си Новело.

И може би това именно я насърчи да добави:

— Имам чувството, че докато монетата може би представлява по някакъв начин междинната стъпка, за който той говори, доларовия знак има нещо общо с избора на жертвата. Прочетох всички Диалози и видях, че имало някакви драсканици на главата на съветник Стийл, нали? Какво са означавали те?