Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 259

— Евелин Уоу — каза Паскоу.

— О, тя ли? — промърмори Далзийл.

— „Със стъпки, леки кат’ перо, минава любознателната видра“.

— Дали означава нещо? — запита се Ъркухарт.

— Пародиен похват като че ли. И бих добавил, комичен. Предполагам, че подсилва онова, което казахте, че Уърдман предпочита думите пред хората. И въпреки това, в Първия диалог нямаше ли някакво чувство на неподправена… не знам, почти любов, към господин Айнстъбъл и младия Питман?

Всички се замислиха за момент, после Новело се обади:

— Може би разликата да се състои в това, че той не ги познава. Не лично.

Това бе нейния първи принос. Тя наистина не изглежда добре, каза си Паскоу, твърдо решил да си я изпрати у дома веднага, щом това заседание приключи.

Хат Боулър също забеляза бледността на колежката си, но с по-малко съчувствие. „Какво, по дяволите, прави тя тук“, запита се той. Този случай бе неговия голям шанс да се утвърди във вътрешния кръг на Светата Троица и никак не му се искаше да вижда присъствието в него на някой едновремешен фаворит.

Но човек не може да избива едновремешните фаворити, поне не и на публични места.

Той се обади с бодър глас:

— Това е вярно. Той като че ли започва цялата тази работа съвсем случайно. Но след тези двама, всички останали са свързани по един или друг начин — или посредством разследването, или посредством библиотеката. Какво, ако той е познавал останалите и е имал причина да не го е грижа за тях?

— Или причини, за да не позволи на познанството си с тях да му попречи да ги убие. Игрите на думи, шегите и цитатите са доста полезни дистанциращи инструменти — намеси се и Потъл.

Далзийл издаде звук като стар железен кей, подяден от плискащото го море и каза тъжно:

— Приключваме ли вече?

— Още не — поклати глава Ъркухарт. — Най-хубавото тепърва предстои. Последния абзац. Мислех, че имаш да кажеш нещо по него, Поцо.

— За дълбоката му умиротвореност ли? Твърдата му вяра, че той е неуязвим, непобедим? Едва ли е нужно да соча очевидното. Както казах и по-рано, именно тази вяра, с която той ни казва за себе си и целите си без риск да бъде проследен, ще бъде и неговото падение. Но за да интерпретираме тези негови кимания и намигвания, ще имаме нужда от вашите лингвистични познания, доктор Ъркухарт.

— Е, любезно ви благодаря. Добре, стигнахме и до стиховете накрая. Това, разбира се е гатанка. Голям любител на гатанките е тоя тип. И когато намериш отговорите, те обикновено представляват въпроси, водещ до още отговори.

— Което с нетърпение чакат да направят и журналистите отвън? — кисело вметна Тримбъл.

„Бедният, стар Дан — помисли си Паскоу. — Той е дошъл на това съвещание с надеждата да гледа как от цилиндрите ще вадят зайци на стада. А вместо това заседанието е вече към края си, а той не е успял да зърне дори за миг и една изчезваща в храстите задница!“

— Да-а, ако добрият Бог ни беше дал възможността да виждаме напред, всички щяхме да пърдим през коприна, както казваше баба ми. Но не се отчайвай. Поцо е прав, той ни дава подсказки и именно аз съм онзи, който да ви ги разясни. Нещо да ви прави впечатление в тая безсмислица?