Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 258

— Бълуър — Литън, Последните дни на Помпей, Глава първа — каза Далзийл. — Мислех, че всеки го знае.

Това накара всички до един да млъкнат и да вперят невярващи погледи в Далзийл, с изключение на Паскоу, който знаеше, че това четиво се радва на почти постоянно присъствие на нощното шкафче на Далзийл. Тази информация не бе придобита от лични наблюдения върху спалните навици на Дебелака, а от едно от редките посещения в дома му заедно с Ели, която „без да иска“ се бе объркала и на път за тоалетната бе влязла в спалнята му — грешка, която бе повторила и през останалите две редки посещения. Книгата пак бе на същото място, но закладката бе променила мястото си, което предполагаше или бавно, или редовно четене.

Освен това бе забелязала, че върху книгата има голям надпис Собственост на хотел „Лонгбоут“, Скарбъроу, а закладката представлява сгъната на две сметка, адресирана до г-н и г-жа А. Х. Далзийл. За бившата съпруга на Далзийл се знаеше малко или по-точно малко се говореше. Но Ели, забелязала датата на сметката, заяви: „Това сигурно е било по времето, когато са били на меден месец! И той през цялото това време е пазел книгата, открадната от хотела, до леглото си. Каква романтика!“ и веднага отиде и купи един екземпляр втора употреба. Паскоу се бе опитал да го прочете, но се бе отказа още след две глави, така че трябваше да се задоволи с тълкуването на жена си.

Всичко това му мина през ума заедно с мигновено споходилото го просветление за значението на втория инициал, който Дебелака не бе използвал никога през живота си и докато не чу Ъркухарт да изрича:

— Не я знам, Хамиш. — За какво става дума?

— За изригването на Везувий, разрушило града по римско време.

— Е, значи това за лавата пасва чудесно тогава. А цитата от Юлий Цезар може би предполага, че скоро един тиран ще бъде свален…

— Момент — спря го Паскоу. — Това не са думи на Уърдман, а думи от разговора между Бърд и Фолоус.

— Да, но за този разговор няма друга информация, освен тази на Уърдман — възрази Ъркухарт. — И аз казах може би предполага. Просто се опитвам да налучкам някои идеи. Като „средна стъпка“, „лава“. А, да, в абзаца дето влизат във водата. Тук няма морално неодобрение, съгласен съм с Потъл, но мисля, че тук Уърдман изпитва нещо като приятно вълнение може би. „Като глиган…“

Той погледна подканващо към Далзийл, който каза:

— А, не, момко. Повече от мен помощ няма да получиш. Нямам влечение към ловджийски истории.

— Пак Шекспир. Този път Симбелин. Постумий си представя въображаемо съвкупление между своята жена Имогения с нейния предполагаем любовник Якимий.

— Като глиган, а? — замислено изрече Далзийл, представяйки си вероятно картината. — Не е зле. И какво излиза от всичко това, домине?

Ъркухарт се ухили на обръщението и каза:

— Майната му какво излиза. Да вървим нататък. В абзаца, дето започва със „Също като хирург“, забележете малката игра на думи с ръка и крак. Този задник живее наистина в свят, където думите и тяхната взаимовръзка означават много повече, отколкото хората и тяхната такава. „Любознателната видра“ ми звучи малко странно…