Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 257

Далзийл завъртя очи към тавана, но още преди да е успял да захапе шотландеца, онзи продължи:

— Има обаче едно-две неща, които ми правят впечатление. Сега ще мина през Диалога, разглеждайки отделните му части една по една, ако господин Тримбъл, разбира се, няма нищо против?

И той отправи демонстративно очаквателен поглед към Главния констъбъл.

„Копелето му с копеле, нарочно игнорира Анди“, помисли си Паскоу.

След кратък сконфузен поглед към шефа на следственото управление, Тримбъл кимна.

— Първия абзац приема формата на въпрос, установявайки диалог между него и нас. Втория започва с леко изменена версия на библейското, „маловерецо, защо се усъмни“ — глава 14, стих 31 от Евангелието на Матея. После забележете „четвъртината от пътя“. Дотук имаме осем смъртни случая, като се намеква, че предстоят още двайсет и четири, макар и не задължително, както ще обясня малко по-късно.

— Нямам търпение — подметна Далзийл.

— Кръстосай си краката и мисли за Исус, обичаше да казва баба ми — каза Ъркухарт. — Тук, в същия абзац, има още нещо, което вие, с шотландското си потекло, господин Далзийл, сигурно сте забелязали. „Наперена стъпка.“ Как беше?

Той започна да тананика тихо някаква мелодия, после интерполира странната дума, сякаш изпитваше трудност да си я припомни, докато останалите гледаха очаквателно към Далзийл, който изведнъж ги смая, като започна да пее с много приятен баритон: „Ако мислите в сърцето си, че имам прекалено наперена стъпка, значи никога не сте стъпвали на островите!“

— Браво — поздрави го Ъркухарт. — Приятно ми е да установя, че не сте се превърнали изцяло в туземец.

— Значи Уърдман знае тази песен. И какво от това?

— Всичко това оформя картина — отвърна Ъркухарт. — Следващия абзац. „Уместна дума“. Защо е уместна? Разбира се, защото следва Фолоус. Е, знаем го, че е маниак на тема думи, но по-интересно, забележете в онази част, където се говори, че Фолоус е също така част от плана, „макар времето му да изглеждаше все още далеч“. Въпрос: какво иска да каже? Предполагам иска да каже, че на Фолоус още не му е бил дошъл реда, съгласно неговата последователност. Следващ, но през един, може би? Тогава защо казва, че „времето му изглеждаше малко отдалечено“? Освен това забележете абзаца, където се казва, че „средната стъпка още не бе ясна“. Като че ли иска да каже, че макар реалната цел, която трябва да е Бърд, да е налице, въпреки това има още една междинна стъпка между Бърд и Фолоус.

— Също като миналия път — каза Паскоу, който слушаше с голямо внимание. — Споменаваше за три стъпки, нали? Макар да имаше само един труп.

Ъркухарт кимна одобрително като на примерен ученик и продължи:

— Това ме кара да се питам дали доларовия знак и монетата нямат нещо общо с тази средна стъпка. Но да върви на майната си. Да продължим. Следващия абзац, нищо. После те започват да разговарят. Проверих някои неща тук с моето маце. „Каква страховита нощ е тази. Двама-трима от нас видяха странни гледки“, това е от Юлий Цезар, действие първо, сцена трета. Но Диомед и Главк ги няма в Шекспир.