Читать «Диалози на мъртвите» онлайн - страница 255

Паскоу прикри усмивката си и продължи:

— Каквато и да е истината, двамата мъже са били убити от ток в Римския пазар…

— От това което чух, на мен ми се струва повече Гръцки пазар — прекъсна го Ъркухарт, който изглеждаше много по-зле, отколкото Паскоу се чувстваше и досега се бе мъчил да си намери удобна поза за дрямка на твърдия стол.

— Както винаги, аз се прекланям пред науката — кимна Паскоу. — Тъй или иначе, те са били в централната част на приземния етаж…

— Сър — прекъсна го Хат Боулър, — знаете ли дали са си направили предварителна среща, за да… ъ-ъ… да го направят? Или просто са се видели случайно? Или е било изнасилване?

— Мисля, с оглед на това, че дрехите са били съблечени и ако трябва да вярваме на Диалога, всичко е било планирано предварително и е било напълно доброволно — отвърна Паскоу. — Дежурният по охраната казва, че Бърд го предупредил, че ще пробва звуковите ефекти и това щяло да отнеме около час. Охранителните камери са били безполезни както винаги. А в приземния етаж няма още сложени камери. Предполагам, че Бърд и Фолоус са го знаели, в противен случай никога не биха се срещнали там… На лицето ти има изписано съмнение, Хат.

— Просто тия двамата… ами, не ми изглеждаха такива…

Паскоу вдигна вежди, Уийлд се почеса по носа, а Хат заекна:

— … съжалявам, нямах предвид, че не изглеждат гейове, защото не знам как точно изглежда един гей, но те просто като че ли не се понасяха. Всъщност, те на един-два пъти сякаш бяха готови да си размажат носовете.

— Значи не в носовете е трябвало да ги гледаш — промърмори Далзийл.

Потъл каза:

— Този очевиден антагонизъм е бил начин да скрият отношенията си, макар че в тях голяма роля може да е играл и напълно реален антагонизъм. Има някои караници, които придават позитивна тръпка в хетеросексуалните отношения. Лютите вербални битки, които толкова често се водят между мъже и жени у Шекспир, най-често представляват прелюдия към евентуалното им съвкупление.

— Би трябвало да добавя — каза Паскоу, — че пазача наистина си спомня и други случаи, когато Бърд използвал театъра за нещо, което наричал осветителни репетиции. Влизали само той и евентуално осветителя, макар пазача веднъж зърнал, както той се изрази, „оня върлинест блондин“, облечен с някакъв преметнат през рамото чаршаф, преди вратата да му била затворена под носа. Подозирам, че двамата са се възползвали от достъпа на Бърд до костюмите, за да си фантазират техните си игри и завършването на Римския пазар трябва да им се е сторила възможност, която не бива да се изпуска.

Тримбъл се обади с надежда:

— Дали не ги е убил поради непоносимост към гейове? Нещата ще се опростят толкова много.

Паскоу отвори уста да отговори остро на такова дълбоко невежество, но Уийлд бързо го изпревари с:

— Извинете, сър, но в Диалога няма нито дума, от която да се предположи, че Уърдман не одобрява такова поведение. Може да е луд, но това не означава, че трябва и да е фанатик.

После погледна към Паскоу и сведе клепачи надолу сякаш казваше: „Голямо момче съм вече, мога и сам да се оправя“.