Читать «Споделена любов» онлайн - страница 255

Бъч пъхна ръка между бедрата й и стисна сърцевината й, при което от гърдите на Мариса се изтръгна необуздан стон. С другата си ръка Бъч повдигна блузата й, тя се откъсна от шията му за няколко секунди, колкото й трябваха, за да я свали и да захвърли сутиена си настрани.

— Панталоните — хрипливо процеди Бъч. — Махни си панталоните.

Докато Мариса се събуваше трескаво в тясното пространство, Бъч смъкна ципа си, освобождавайки ерекцията си. Не смееше да я докосне — толкова малко го делеше от оргазма.

Съвсем гола, Мариса го възседна, а светлосините й очи сияеха в полумрака на колата. Устните й бяха червени от кръвта му и Бъч се надигна, за да ги целуне, а после се намести така, че Мариса да седне точно където той искаше. Когато телата им се сляха, той отметна глава назад и тя впи зъби от другата страна на шията му. Бедрата му ускориха ритъма си и тя се повдигна на колене, за да продължи да пие.

Оргазмът на Бъч беше разтърсващ.

Но в мига, в който свърши, той беше готов да започне отново. И точно това направи.

47.

Когато Мариса най-сетне утоли жаждата си, тя слезе от скута на Бъч и се отпусна до него. Той лежеше по гръб и се взираше в тавана на кадилака, а едната му ръка почиваше върху гърдите му. Дишаше накъсано, дрехите му бяха изпомачкани и раздърпани, ризата му се беше вдигнала високо. Пенисът му, влажен и напълно изцеден, лежеше върху плоския му корем, а раните на врата му зееха широко отворени дори след като Мариса ги бе облизала.

Беше пила със свирепост, на каквато дори не подозираше, че е способна. Нуждата й бе довела и двамата до диво животинско умопомрачение. А сега, когато всичко бе свършило и тялото й бавно започваше да усвоява онова, което той й беше дал, Мариса усети как клепачите й натежават.

Толкова прекрасен. Той беше толкова прекрасен.

— Ще ме използваш ли и друг път? — наруши мълчанието Бъч.

Мариса затвори очи. Болката в гърдите й беше толкова силна, че й пречеше да диша.

— Защото искам да бъда аз, а не той — добави Бъч.

А… ето за какво било всичко — акт на агресия, насочен към Ривендж, а не желание да я нахрани. Трябваше да се досети. Нали беше видяла начина, по който Бъч погледна Ривендж, преди да нахълта в колата. Очевидно все още му имаше зъб.

— Няма значение. — Бъч вдигна панталона си и го закопча. — Не е моя работа.

Мариса не знаеше какво да отговори, но той явно и не очакваше отговор. Подаде й дрехите, без да я поглежда, и щом тя се облече, й отвори вратата.

Студен въздух нахлу в кадилака и в същия миг Мариса осъзна нещо. Въздухът в колата лъхаше на похот и хранене — плътен, опияняващ мирис, но в него нямаше и помен от миризмата на обвързване. Нито помен.

Неспособна да го погледне, Мариса си тръгна, без да се обръща.

Почти беше съмнало, когато Бъч най-сетне се върна в имението на Братството. Паркира кадилака между тъмнолилавия спортен понтиак на Рейдж и седана на Бет и се отправи към Дупката.

След като се раздели с Мариса, часове наред обикаля из града — караше из непознати улици, минаваше покрай редици от къщи, без дори да ги вижда, спираше на червено, когато се сетеше. Беше се прибрал само защото слънцето скоро щеше да изгрее и така му се струваше правилно.