Читать «Споделена любов» онлайн - страница 254

Бъч хвърли поглед към кадилака. Знаеше, че съвсем малко го дели от това, да притисне Мариса в обятията си и да започне да я умолява да си дойде заедно с него у дома. Като някакъв тъп идиот.

— Виж, Мариса, трябва да тръгвам. Е… грижи се за себе си.

И като заобиколи колата, той се настани зад волана. Мариса го последва и той затвори вратата пред лицето й, но не запали двигателя.

По дяволите, дори през стъклото и стоманата на кадилака усещаше присъствието й така ясно, сякаш я притискаше до гърдите си.

— Бъч… — долетя приглушеният й глас. — Искам да ти се извиня за нещо, което казах.

Бъч стисна кормилото и впери поглед през предното стъкло. После, като сантименталния глупак, в какъвто се беше превърнал, свали ръка и открехна вратата.

— За какво?

— Съжалявам, че намесих сестра ти във всичко това. Нали се сещаш, когато бяхме в Дупката. Беше жестоко от моя страна.

— Аз… По дяволите, беше съвсем права. Цял живот се опитвам да спася другите заради Джейни. Няма за какво да се чувстваш виновна.

Последва дълга пауза, през която Бъч усети, че от нея се излъчва нещо силно… да, нуждата да се нахрани. Мариса жадуваше за нечия вена.

И естествено, неговото тяло закопня да й даде своите. Всяка една от тях.

За да не се поддаде на изкушението да излезе от колата, Бъч си закопча колана и хвърли един последен поглед към лицето й. То бе изопнато от напрежение и… глад. Мариса наистина се бореше с нуждата си от кръв, мъчейки се да я скрие, за да може да поговори с него.

— Трябва да тръгвам — каза той. — Веднага.

— Да… аз също.

Мариса се изчерви и отстъпи назад. За миг погледът й срещна неговия и тя побърза да извърне очи.

— Е… доскоро.

Тя се обърна и пое към къщата… където я очакваше не кой да е, а Ривендж.

Рив… толкова силен… могъщ… напълно способен да утоли глада й.

Мариса не можа да направи нито крачка повече.

Бъч изхвърча от кадилака, сграбчи я през кръста и я задърпа към колата. Не че тя се съпротивляваше. Ни най-малко.

Той отвори задната врата и само дето не я хвърли на седалката. Преди да я последва, Бъч погледна към Ривендж. Виолетовите очи на Рив горяха, сякаш искаше да се намеси, но Бъч го изгледа смразяващо и насочи пръст към гърдите му, универсалният знак за „стой настрани, ако не искаш да ти избия зъбите“. Рив изруга, после кимна и се дематериализира.

А Бъч скочи в колата, хлопна вратата зад гърба си и се хвърли върху Мариса, преди лампичката на тавана да е угаснала. На задната седалка беше тясно, краката му бяха извити под странен ъгъл, рамото му опираше в нещо, навярно в облегалката, ала на Бъч не му пукаше. Нито пък на Мариса. Не по-малко възбудена от него, тя обви крака около бедрата му и жадно отвърна на грубата му целувка.

С едно рязко движение Бъч я завъртя така, че сега тя беше отгоре, и като стисна кичур от косата й, я дръпна към шията си.

— Пий! — изръмжа той.

Тя го направи, и още как!

Бъч почувства остра болка, когато зъбите й се забиха в плътта му и в същия миг тялото му подскочи конвулсивно, от което раната стана още по-дълбока.

Беше прекрасно! Невероятно! Мариса пиеше на големи глътки и удоволствието от това, да усеща, че я храни, беше неописуемо.